Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 303

Значи, ще убие Кралицата-курва. Това беше мисията му, когато излезе от къщата и остана негова мисия, когато се промъкваше сред дърветата зад нея. Но докато се приближаваше към жертвата си, той промени плана си за извършването на убийството.

След като свърши с бастуна със змийска глава, Престън го захвърли на задната седалка на камарото.

Ключовете бяха на стартера. Той ги извади и отключи багажника с тях.

Замъкна я по килима от борови игрички и мъртви листа към задната част на колата.

Над него небето се беше смрачило още повече. Всеки момент щеше да загърми, да затрещи и да се излее порой.

Мисълта за наближаващата буря възбуждаше Престън. Кралицата-курва — толкова привлекателна, неподвижна, но още топла — го изкушаваше.

Гората беше диво място, а свиренето на вятъра разбуди звяра в него.

С честност, с която се гордееше, той открито си признаваше, че крие в себе си този звяр. Като всеки простосмъртен и той не можеше да се похвали с пълно съвършенство. Това самопризнание беше част от непрекъснатия самоанализ, на който всеки етик непрекъснато трябва да се подлага, за да оправдае доверието и авторитета си и да може да съди другите и да създава правила за тях.

Рядко имаше възможност да прояви насилие, без да му се налага да се въздържа. В повечето случаи, за да не го пратят в затвора, той се ограничаваше само с убийства с помощта на инжектиране на големи дози дигитоксин, деликатно задушаване, извършването на въздушна емболия в кръвоносните съдове на жертвата…

Последните му изживявания с Жабата и Кралицата-курва му подействаха освежаващо и възбуждащо. Наистина, Престън Мадок беше възбуден.

За щастие обаче сега нямаше време за страсти. Беше оставил джипа си пред къщата. Един убит с бастун човек беше проснат в спалнята, сред сламени шапки, и всеки момент можеше да бъде открит от някой неканен гост. Макар че само някой слабоумник или изрод от тези, дето ги показваха по цирковете, можеше да навести Жабата, Престън трябваше да унищожи уличаващите го доказателства колкото се може по-скоро.

Кралицата-курва беше още една улика. Той я вдигна и напъха в багажника на камарото.

Ръцете му се изцапаха с кръв. Той грабна малко сухи борови иглички от земята и избърса с тях пръстите и дланите си.

После седна зад волана, изкара колата на пътя и я паркира до дурангото отпред.

Измъкването на Кралицата-курва от багажника се оказа по-трудно, отколкото вкарването й вътре.

Кръвта блестеше по вътрешността на багажника. За миг видът на тези петна парализира Престън.

Възнамеряваше да инсценира така нещата, все едно че жертвата е изгоряла в къщата заедно с Жабата. Натъпкана с хартия и дървени индианци и суха дървесина, полята с пет литра бензин, сградата щеше да лумне така, че скоро нищо нямаше да остане от телата. Дори костите щяха да се превърнат в пепел и в резултат нямаше да останат почти никакви доказателства, че двамата не са загинали от пожара. Забутани градчета като Нънс Лейк не разполагаха с необходимите възможности на полицията и съдебните лекари, за да разкриват толкова умели убийци.