Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 299

Вратата е здраво заключена. Но — хоп — и се отключва. Той я отваря тихо и надзърта в кабината, в която няма никого.

Изкачва двете стъпала и влиза вътре.

Чува как една от сестрите казва нещо, но не се обръща.

Дневната е осветена от една-единствена лампа. Един от диваните е разгънат за спане като легло.

Тя седи на леглото и бързо пише нещо в дневника си. Единият й крак е сгънат, а другият — изправен и обхванат от стоманена шина.

Сияещото момиче.

Съсредоточено в съчинението си, то не чува отварянето на вратата и не усеща, че някой е влязъл вътре и стои близо до него.

Духовната сестра върви след Къртис и иска да зърне и тя това видение с метална шина.

Движението привлича вниманието на момичето и то вдига поглед от дневника си.

— Ти светиш — казва Къртис.

Глава 66

След като вкарва камарото под прикритието на дърветата, Мики стоя известно време облегната на колата и наблюдава отклонението към фермата на Тилрой от разстояние около седемдесет метра. През следващите десет минути минаха три коли. Разбра, че от това разстояние няма да може да различи дурангото на Мадок, и се придвижи на петдесет метра на запад.

Не бяха минали и двайсет минути, когато, разположила се зад дърветата, тя позна дурангото, което идваше от Нънс Лейк. Когато джипът намали скоростта си, за да завие към фермата, Мики видя, че шофьорът е сам — Престън Мадок.

Тя забърза на изток, върна се на старото място и зае позиция в сянката на един бор близо до камарото. Оттук не се виждаше ясно предната веранда на фермата. Забеляза обаче паркираното дуранго и в случай, че джипът отново тръгне, щеше да има време да се качи на своята кола и да го последва чак до Нънс Лейк.

Тя се надяваше, макар и неоправдано, че Престън сигурно е взел със себе си Лейлъни. Тогава щеше да пропълзи до фермата, за да обезвреди дурангото, и с надеждата в създалата се суматоха да отмъкне момичето, преди Мадок да е забелязал липсата му.

Ирационалната надежда не се оправда. Можеше да избира между това да изчака тук Престън или да отиде в Нънс Лейк и да разпита за него — или за Джордан Банкс — и в трите къмпинга.

Опасяваше се, че ако се върне в града, може да не й дадат точна информация в къмпингите. А Мадок можеше да използва и име, което тя не знаеше. Можеше дори изобщо да не регистрира караваната си в някой къмпинг, а да паркира на разрешено публично място и да тръгне на път отново, преди да се е стъмнило. Тогава, докато обикаляше от едно гише за регистрация до друго, той можеше да закачи дурангото за превъста и да потегли отново на път. Ако се върнеше в Нънс Лейк преди Мадок, Мики рискуваше да го изгуби. И макар рискът да беше минимален, тя не искаше да го поема.

Имайки предвид кратката си среща с Ленард Тилрой, Мики не очакваше Мадок да прекара много време при него. Тилрой беше ексцентрик, явен мошеник, който искаше да спечели пари. Разказът му за извънземните лечители едва ли би заблудил доктора на смъртта, независимо колко много иска да открие истинско НЛО.