Читать «Въоръжени мъже» онлайн - страница 9
Тери Пратчет
Проблемът със Съдбата естествено е, че много често не внимава къде си пъха пръста.
Капитан Сам Ваймс от Анкх-Морпоркската Градска Стража (Нощна) седеше във ветровитото предверие на Патрицианската зала за аудиенции, облечен в най-добрата си пелерина, с излъскана броня и с шлем в скута.
Гледаше дървено в стената.
Трябваше да е щастлив, мислеше си той. И беше. Донякъде. Определено. Щастлив като едното нищо.
След броени дни се женеше.
Щеше да престане да е страж.
Щеше да стане рентиер.
Той си свали медната значка и разсеяно я отри в крайчето на пелерината си. После я вдигна така, че светлината се отрази от покритата с патина повърхност. Понякога се беше чудил на колко ли други стражи е принадлежала преди него.
Е, сега щеше да принадлежи на някой след него.
Това е Анкх-Морпорк, „Градь на Хиляда Изненади“ (съгласно пътеводителя на Гилдията на Търговците). Какво повече трябва да се каже? Едно обширно място, дом на цял милион хора, най-големият от градовете в Света на Диска, разположен по двата бряга на река Анкх.
А посетителите се чудят: как може да съществува такъв голям град? Кое го кара да крета? Щом реката му можеш да я сдъвчеш, откъде тогава идва водата за пиене? Какво всъщност е в основата на гражданската му икономика? Как така, противно на всяка вероятност, той работи?
Всъщност посетителите не казват често това. Обикновено те казват неща като: „Накъде е, така де, онова… ъъ… знаете, младите дами, нали?“
Но ако си напънеха мозъците малко, това щяха да си помислят.
Патрицият на Анкх-Морпорк се облегна на неудобния си стол с внезапната широка усмивка на някой много зает човек, който в края на претоварения си ден изведнъж е видял в програмата си бележка: „7:00 — 7:05 ч.: Бъди Весел, Отпусни се и се дръж като Народен Човек.“
— Е, естествено, много ме натъжи да получа писмото Ви, капитане…
— Да, сър — каза Ваймс, все още вдървен като склад за мебели.
—
— Да, сър.
Ваймс остана прав. Беше въпрос на гордост.
— Но, естествено, разбирам. Провинциалните имения на рода Рамкин са много големи, струва ми се. Сигурен съм, че Лейди Рамкин ще оцени високо силната ви десница.
— Сър?
Капитан Ваймс в присъствието на управника на града винаги фиксираше погледа си на една стъпка над и половин стъпка наляво от главата му.
— И, разбира се, ще станете доста богат човек, капитане.
— Да, сър.
— Надявам се, помислил сте за това. Ще имате нови отговорности.
— Да, сър.
Патрицият го озари мисълта, че се труди и за двамата участници на разговора. Той разрови документите върху писалището си.
— И, разбира се, аз ще трябва да издигна нов старши офицер на Нощната Стража. Имате ли някакво предложение, капитане?
Ваймс като че слезе от каквито и да бяха облаците, в които витаеше. Това беше въпрос за стражата.
— Ами, Фред Колън не е… Той е един от сержантите по природа…
Сержант Колън от Анкх-Морпоркската Градска Стража (Нощна) оглеждаше ведрите лица на новобранците.
Въздъхна. Спомни си своя първи ден. Старият Сержант Уимблър. Ама че мъчен човек! Език като камшик! Ако старото приятелче бе доживяло да види това…