Читать «Въоръжени мъже» онлайн - страница 11

— Така, и какво ще правим сега? — попита тя.

— Ще се отправим обратно към Наблюдателницата, мисля — каза Керът. — Сержант Колън ще чете вечерния рапорт, струва ми се.

Тя се справи и с „отправянето“. Това е специален вид ход, измислен от изнемощелите офицери в мултивселената — леко повдигане на извивката на ходилото, внимателно замахване с крака. Крачка, която може да се следва час след час, улица след улица. Волнонаемен Полицай Детритус нямаше да е подготвен да научи „отправянето“ още известно време или поне докато не престанеше да се строполява всеки път, когато отдадеше чест.

— Сержант Колън… Това беше онзи, дебелият, нали?

— Точно така.

— Защо си има маймунка?

— А! — рече Керът. — Струва ми се, че говориш за Ефрейтор Нобс…

— Човек ли е? Има лице като на загадка от онези, „да се свържат точките“!

— Има много хубава колекция от циреи, горкият човек. Прави си шегички с тях. Само никога не заставай между него и огледало.

Нямаше много хора по улиците. Беше твърде горещо дори и за Анкх-Морпоркско лято. Горещина се излъчваше от всяка повърхност. Реката се влачеше мудно по дъното на коритото си като студент около единайсет часа сутринта. Хората, които нямаха належаща работа навън, се спотайваха по мазетата и излизаха само нощем.

Керът се движеше из напечените улици със собственически вид и с лека патина от честна пот, като от време на време разменяше по някой поздрав. Всички познаваха Керът. Не беше трудно да го разпознаеш. Нямаше друг висок два метра с огненочервена коса. Освен това вървеше така, сякаш градът му принадлежи.

— Кой беше онзи човек с гранитеното лице, когото видях в Наблюдателницата? — попита Ангуа, докато се отправяха към Широката Улица.

— Тролът Детритус. Беше малко нещо престъпник, но сега ухажва Раби и тя казва, че щом той…

— Не, другият. — Ангуа научаваше като мнозина други, че Керът има известен проблем с метафорите. — С лице като… лице като на някой, на когото са му потънали гемиите.

— О, това беше Капитан Ваймс. Но той никога не е имал гемии, струва ми се. Уволнява се в края на седмицата и ще се жени.

— Не ми изглежда много щастлив от това.

— Не зная.

— Мисля, че не харесва новото попълнение.

Другият проблем с Полицай Керът беше, че не можеше да лъже.

— Е, не харесва много троловете. Цял ден дума не можахме да го накараме да каже, когато разбра, че трябва да се рекламираме, за да наберем тролско попълнение. А после пък трябваше да вземем и джудже, иначе щяха да ни създават проблеми. Аз също съм джудже, ама джуджетата тук не го вярват.

— Не думай? — рече Ангуа и го измери с поглед.

— Майка ми ме е осиновила.

— О! Да, ама аз не съм нито трол, нито джудже — сладко каза Ангуа.

— Да, но ти си ж…

Ангуа спря.

— Това ли е? Божичко! Това е Векът на Плодния Плъх, да ти кажа. Боже мили, ама той наистина ли мисли така?

— Той е малко консервативен.

— Консервиран, бих казала…