Читать «Въоръжени мъже» онлайн - страница 13

Главата на Н’драве-то подскачаше от паве на паве.

— Свива три долара и после припка право към къщи — въздъхна Керът. — Това е той, Н’драве-то. Най-лошият крадец на света.

— Но ти каза, че Гилдията на Крадците…

— Като постоиш тук известно време, ще разбереш кое как е — отговори Керът. Главата на Н’драве-то издрънча в бордюра. — В края на краищата — добави Керът. — Но всичко сработва. Ще останеш изненадана. Всичко сработва. Де да не беше така. Но е така.

Докато Н’драве-то леко се разтрисаше от болка по пътя към безопасността в затвора на Стражата, убиваха един клоун.

Той се шляеше по една уличка с увереността на някой, който напълно се е разплатил с Гилдията на Крадците за годината, когато пред него изникна закачулена фигура.

— Бино³?

— О, здравей… ти си Едуард, нали?

Фигурата се поколеба.

— Тъкмо се връщам към Гилдията — каза Бино.

Загърнатата фигура кимна.

— Добре ли си? — попита Бино.

— Съжалявам за т-ова — рече тя. — Но е за доброто на града. Н-ищо лично.

Той пристъпи зад клоуна. Бино усети бодване, и после неговата собствена, лична, вътрешна вселена изгасна.

После той седна.

— Оу! Забол…

Но не беше така.

Едуард д’Ийт се беше надвесил над него с ужасено изражение на лицето.

— Ох!… Не исках да те удрям толкова силно! Просто исках да те отстраня от пътя си!

— Но защо изобщо трябваше да ме удряш?

И после у Бино се прокрадна усещането, че Едуард се взира не точно в него и определено не говори на него.

Той погледна към земята и изпита онова странно чувство, познато само на наскоро споминалите се — ужас от това, което виждаш да лежи пред теб, последван от терзаещия те въпрос: е, кой тогава гледа?

— ЧУК, ЧУК.

Той вдигна очи.

— Кой е там?

— СМЪРТ.

— Коя смърт?

Във въздуха повя хлад. Бино чакаше. Едуард яростно го тупаше по лицето… е, по това, което съвсем доскоро беше лицето му.

— МИСЛЯ СИ… МОЖЕМ ЛИ ДА ЗАПОЧНЕМ ОТНАЧАЛО? МАЙ НЕ МИ СЕ УДАВА МНОГО.

— Извинете? — попита Бино.

— С-ъжалявам! — простена Едуард. — Мислех за общото благо!

Бино видя как убиецът го влачи… тоест трупа му.

— Нищо лично, ми вика. Радвам се, че не беше нищо лично. Би ми било неприятно да си мисля, че току-що са ме убили заради нещо лично.

— ПРАВЯ ГО, ЗАЩОТО МИ ПОДСКАЗАХА, ЧЕ ТРЯБВА ДА СЪМ ПО-ЧОВЕЧЕН.

— Искам да кажа, защо? Мислех си, че наистина добре се разбираме. Много е трудно да спечелиш приятели с моята работа. И с твоята работа, предполагам.

— СЪОБЩИ ИМ ГО ПОЛЕКА, ТАКА МИ РАЗПРАВЯХА.

— Един миг си вървиш по пътя, а на следващия си мъртъв. Защо?

— СМЯТАЙ ПО-СКОРО, ЧЕ СИ… ПОСТАВЕН В НЕИЗГОДНО ИЗМЕРЕНИЕ.

Сянката на Бино клоуна се обърна към Смърт.

— За какво говориш?

— ТИ СИ МЪРТЪВ.

— Да. Знам.

Бино се отпусна и престана да разсъждава много-много върху събитията в един все по-неуместен за него свят. Смърт откри, че хората често го правят след първоначалното объркване. В края на краищата най-лошото вече се беше случило. Поне… ако имаха малко късмет.

— ЩЕ БЪДЕШ ЛИ ТАКА ЛЮБЕЗЕН ДА МЕ ПОСЛЕДВАШ…

— Ще има ли пай с яйчен крем? Червени носове? Жонгльорски номера? Дали ще има торбести панталони?