Читать «С дъх на канела» онлайн - страница 41

— Звучи вкусно.

Потърсих някакъв знак за ревност, но не открих нищо.

— Ще седнете ли при нас? — усмихна се той. — Ние вече заспиваме. Готвим се за утрешния ден.

— Аз също загивам за сън. Ще изпратя Джон и си лягам. В колко ставаме утре?

— В шест. Закусваме, оправяме се и в седем и половина трябва да сме на обекта. Не забравяй крема срещу изгаряне. Цял ден ще сме на слънце.

— Няма. Предупреди и другите.

— Вече ги предупредих. Ще повторя и утре сутринта. Но някои хора въобще не слушат и утре ще бъдат червени като раци.

— До утре, Тим.

— До утре — кимна й той и се обърна към мен. — Радвам се, че се видяхме и днес.

— Аз също — отвърнах.

— И ако през следващите седмици ти стане скучно, си добре дошъл. Още една ръка никога не е излишна.

— Знаех си, че ще стане дума — засмях се аз.

— Такъв съм си, какво да правя — протегна ми ръка Тим. — Но и да не приемеш предложението, пак ще ми е приятно да се видим.

Поех ръката му и я раздрусах. Тим се върна на мястото си. Ние тръгнахме между дюните, спряхме да обуем сандалите си и хванахме по дървената пътечка зад къщата. След минута бяхме при колата. Не виждах лицето й в тъмното.

— Вечерта беше чудесна — обади се тя. — И целият ден.

Преглътнах и се осмелих да попитам:

— Кога ще те видя пак?

Въпросът беше най-обикновен, очакван и от двамата, но това, което ме удиви, беше копнежът в гласа ми. Та аз дори не я бях целувал!

— Зависи от теб — отговори тя. — Знаеш къде да ме намериш.

— Какво ще кажеш за утре? — избъбрих притеснено. — Знам едно място с оркестър. Става много весело, танцува се…

Тя прибра един кичур зад ухото си.

— Имаш ли нещо против да е вдругиден? Просто защото първият ден винаги е изпълнен с много емоции, а и ще бъдем много уморени. Ще има обща вечеря и не би трябвало да отсъствам.

— Вдругиден е супер — казах, убеден, че въобще не е супер.

Тя, изглежда, долови нещо в гласа ми и добави:

— Но, както каза Тим, винаги си добре дошъл.

— Не, няма нужда. Вторник вечер е много добре.

Все още стояхме един срещу друг. Беше един от онези неловки моменти, с които изглежда никога няма да свикна. Тя се обърна, преди да я целуна. Друг път сигурно щях да опитам, само за да видя какво ще стане; може и да не съм опитен в чувствата, но в екшъна съм бърз и неотразим. Със Савана обаче се чувствах напълно парализиран. Тя също не изглеждаше да бърза.

Една кола мина покрай нас и наруши тишината. Тя направи крачка към къщата, но изведнъж се обърна, хвана ме за ръката и ме целуна невинно по бузата. Беше сестринска целувка, но устните й бяха меки като коприна и ароматът на тялото й ме завладя и остана в мен дълго след като се отдалечи от мен.

— Наистина беше прекрасен ден — промълви тя. — Мисля, че дълго няма да го забравя.

Пусна ме и изчезна като вятър.

Прибрах се и веднага си легнах, но дълго не можах да заспя. Мятах се из леглото и си припомнях различни случки от деня. Накрая достигнах до извода, че съм кръгъл глупак. Защо не й бях казал колко важен беше този ден и за мен? В този момент една падаща звезда пресече небосклона и остави зад себе си светеща следа. Щеше ми се да вярвам, че е добра поличба, макар да не бях сигурен за какво. Затворих очи и за стотен път отвърнах на целувката й, за стотен път съжалих, че не го бях направил наистина, и за стотен път се запитах: „Как можах да се влюбя в момиче, с което се познавам едва от вчера?“