Читать «С дъх на канела» онлайн - страница 139

— Разбира се, Джон. Как си?

— Добре, благодаря. Татко почина.

Оттам последва кратка пауза.

— Много съжалявам, Джон. Добре ли си?

— Не знам — отвърнах.

— Има ли нещо, което мога да направя за теб?

Затворих очи. Помислих за Савана и Тим и помолих татко да ми прости за това, което мислех да направя.

— Да, има — казах след малко. — Искам да продам колекцията на татко и да получа парите възможно най-бързо.

Епилог

Ленор, 2006

Какво означава да обичаш истински?

Мисля върху отговора, докато седя на хълма и наблюдавам Савана и конете. Спомням си за онази вечер, преди една година, когато се появих в ранчото… но сега тя ми прилича повече на сън.

Продадох монетите много под реалната им цена и на части. Знаех, че колекцията ще премине в ръцете на хора, които никога няма да се грижат за нея така, както татко се грижеше, но въпреки това запазих единствено онзи петак с бика, просто не можех да се разделя с него. Заедно със снимката той беше единственото, останало ми от него, и винаги ги носех със себе си. Стана ми нещо като талисман. Понякога го вадя от джоба и го гледам. Прокарвам пръсти по найлоновото пликче и изведнъж виждам татко да чете Сивия каталог в кабинета си и подушвам миризмата на запържен бекон от кухнята. Това ме кара да се усмихвам и за момент вече не се чувствам толкова самотен.

Но всъщност съм сам и част от мен знае, че винаги ще бъда. Мисля за това, докато наблюдавам Савана и Тим да се връщат в къщата, хванати за ръце. Сплетените им пръсти, погледите им — всичко говори за любовта им един към друг. Трябва да призная, че са хубава двойка. Тим вика Алън и тримата влизат вътре. Чудя се за какво си говорят, докато се прибират у дома, защото съм любопитен за всяка подробност от живота им. Осъзнавам напълно, че не ми влиза в работа, но искам да знам. Бях чул, че Тим е приключил с лечението и хората от града очакваха скоро да се възстанови напълно.

Научих го от местния адвокат, когото посетих при предишното си идване в Ленор. Отидох при него с тлъстия чек и го помолих да го депозира в сметката на Тим. Знаех всичко за адвокатската тайна и бях сигурен, че няма да каже на никого в града. За мен беше много важно Савана да не разбере какво съм направил. Във всеки брак има място само за двама.

Помолих адвоката да ме държи в течение и през изтеклата година говорих с него няколко пъти. От него разбрах, че когато съобщил на Савана, че клиентът му иска да остане анонимен и съобщил сумата, тя се разплакала. Каза ми, че само след седмица завела Тим в Медицинския център „Андерсън“ и той се оказал идеалният кандидат за новата лечебна програма с ваксината, която щяла да стартира същия ноември. Преди да влезе в програмата, преминал курс на лечение с биохимиотерапия и терапия с имуностимулатори. Докторите още тогава били оптимистично настроени относно крайните резултати от лечението. Според тях имало реална възможност да се справят с раковите клетки в белия дроб. Два месеца по-късно той ме намери по телефона в Германия и ми каза, че лечението се оказало по-успешно от очакваното и на практика сега Тим бил в ремисия.