Читать «С дъх на канела» онлайн - страница 125

— Малко. Не достатъчно. Каза ми, че някаква бенка му се разкървавила. Отлагал го известно време, но накрая решил да отиде на лекар.

Тя кимна.

— Звучи невероятно, нали? Ако Тим прекарваше на слънце повече време, щях да разбера. Но бенката беше на прасеца му. Познаваш Тим, можеш ли да си го представиш по бермуди? Дори и на плажа рядко слага къси панталони. И винаги ни преследва да не стоим на слънце без слънчеви очила. Не пие, не пуши и внимава какво яде. И въпреки това хвана рак на кожата. Изрязаха бенката и плътта около нея. Понеже беше много голяма, допълнително извадиха осемнайсет лимфни възела. От тях само един показа положителни резултати. Той започна с интерферон — стандартното лечение. И това продължава една година. Цяла година, през която се опитваме да запазим оптимизма си. Но нещата започнаха да се влошават. Първо — с интерферона, и второ — след операцията той получи целулитис в ингвиналната област.

Аз я погледнах объркано и тя се усети.

— Извинявай. Свикнала съм да говоря с лекари. Това е инфекция на кожата около слабините. Положението му беше критично. Десет дни беше в интензивното. Вече мислех, че го губя, но той е борец, не се дава лесно. Прескочи трапа и продължи с лечението, но скоро откриха ново образование. Близо до първото. Това означаваше нова операция, но и още нещо, много по-страшно — интерферонът, изглежда, не действаше. Така че отново му направиха томография и магнитен резонанс и както и очакваха, откриха ракови клетки в белия дроб.

Тя замълча и се загледа в чашата си. Аз останах безмълвен и на масата задълго се настани тишината.

— Много съжалявам — прошепнах накрая.

Гласът ми я върна в реалния свят.

— Нямам никакво намерение да се предавам — заяви тя пресипнало. — Тим е толкова добър човек! Толкова е мил търпелив и аз го обичам страшно много! Просто не е честно, та ние сме женени само от две години!

Тя се вгледа в мен. Пое дълбоко въздух, за да възвърне спокойствието си, и продължи:

— Трябва да се махне от болницата. Единственото, което могат да направят тук, е интерферонът, а е ясно, че той не помага. Трябва да отиде в място като медицинския център „Андерсън“ или в клиниката „Майо“ или в „Джонс Хопкинс“, където се прилагат нови, авангардни методи. Там може да предложат алтернатива на интерферона или да добавят нещо към него. Често комбинират лечението. Третират болните с биохемотерапия и ползват световния клиничен опит. Четох, че в „Андерсън“ от декември започват да прилагат дори ваксина — не като предпазна мярка, както са повечето ваксини, а като лечение — и предварителните тестове са обнадеждаващи. Искам да опита.

— Какво чакаш тогава? — вдигнах вежди аз.

Тя се засмя горчиво.

— Не е толкова просто.

— Защо? На мен ми изглежда ясно и просто. Излезе ли от болницата, скачаш в колата и тръгваш.

— Застраховката ни няма да покрие разноските — отвърна тя. — Вече не. Той избра подходящ вид застраховка и досега застрахователната компания поемаше всичко. Платиха всички операции, интерферона и всичко останало. Дори ни назначиха персонален застраховател, жената ни влиза напълно в положението. Но не можа да помогне с нищо, когато лекарите назначиха допълнително лечение с интерферон. И няма застраховател на света, който би отпуснал пари за лечение извън стандартната схема, особено ако се провежда в друг щат и се прилагат нови лекарства без гаранция, че ще има ефект.