Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 33

На двадесет и осем годинии, Сергас Холц беше великолепно сложен мъжки екземпляр, който изпитваше фанатична гордост от това, че поддържаше тялото си в отлична форма. Висок, със сламеноруса коса до раменете, с мускули на боксьор и дълги крайници, а когато го погледнеха отзад, жените се изпълваха с интерес, но интересът се примесваше с предпазливост когато се обърнеше с лице към тях.

Лицето на Сергас Холц плашеше, но и омагьосваше жените. Тясното му лице, късият боксьорски нос, малките ледено-студени сиви очи и чувствената уста бяха предизвикателство за момичетата, които търсеха секс и силни усещания. Дори когато се смееше, очите му оставаха тъжни. Беше човек, който не предразполагаше към приятелство. През всичките години когато служеше като наемен войник, когато убиваше, плячкосваше и изнасилваше заедно с другите в Конго и други части на Африка, никой от другарите му не се привърза към него. И въпреки че беше отличен ученик никой от преподавателите му не бе приятелски настроен, усещайки с безпокойство, че има нещо зло в него.

Сергас предпочиташе да бъде единак Когато не беше на бой в джунглата, той прекарваше часове наред в гимнастическия салон на казармата боксираше се, учеше карате и всички трикове, които казармата можеше да го научи за това как се убива бързо и тихо.

Телевизионните уестърни го очароваха. Стана най-бърз измежду всички войници при изваждане на револвер и стреляше най-точно. Удовлетворен от точната си стрелба, той се обърна към бой с нож. Стана майстор в хвърлянето на нож.

Имаше само един човек, с когото Сергас намираше, че може да говори свободно — чичо му, Густав Холц. Като оставим настрана удоволствието, което изпитваше от това да убива безмилостно и да тича по жени, единствения друг интерес, който Сергас имаше бяха парите. Уморен от войнишкия живот, той се бе върнал от Африка в Париж, където неговият чичо работеше за Херман Радниц. От това, което беше чул за чичо си, Радниц го впечатляваше. Огромното богатство на Радниц, безмилостната му власт и сила, връзките му с глави на различни правителства, оставиха силен отпечатък върху него.

Сергас и чичо му бяха разговаряли дълго за бъдещето му. Сергас беше склонен да се включи в една от групите на Кастро и да отиде в Куба, но Густав го беше посъветвал да има търпение. Беше му казал, че ще го осигури с достатъчно средства, с които да живее. Рано или късно — беше му обещал Густав — той щеше да му намери място в царството на Радниц. Казал му беше за Лу Силк.

— Г-н Радниц има много врагове. Някои от тях са с малко прекалено голяма мощ. Казват на Лу Силк — и врагът умира. Получава по четири хиляди долара на месец като предварителен хонорар, а при успешно освобождаване от някой товар — обща сума от петдесет хиляди долара. Но вече не е млад. Или ще се оттегли или ще го убият — беше му казал Густав. — Ти би могъл да заемеш неговото място. Трябва да чакаме, а междувременно се усъвършенствай — и продължи, като разказа на Сергас какви са уменията и квалификацията па Лу Силк.