Читать «Опитвай докато стане» онлайн - страница 32

— Много добре. Щом като гарантираш за него, той може да се счита нает при същите условия, при които бях наел Силк. А сега иди и говори с Кендрик.

След половин час Густав Холц седеше в стаята на Клод Кендрик. А той — шашардисан от ужасяващото появяване на Холц и обезпокоен като чу, че Радниц би могъл в последния момент да оттегли съгласието си — обясняваше на Холц как ще бъде изнесена иконата и тайно внесена в Швейцария. Той също му даваше подробности за Хадън, а после каза:

— Тази козметична чантичка. Ще ми трябва нейна снимка, за да я покажа на г-н Радниц.

— Това не е никакъв проблем. Фотографирах я, за да бъде направено копието — отговори Кендрик и извади цяла поредица от цветни фотографии.

— Уверен съм, че г-н Радниц ще одобри вашия план — каза Холц, като се изправи. — Поздравявам ви.

— Значи мога да очаквам изплащането на сумата в Цюрих? — попита Кендрик малко с притеснение.

— Когато иконата бъде доставена, ще стане и изплащането.

Като се върна в хотел „Белведере“, Холц подробно обясни на Радниц плановете на Кендрик.

Радниц слушаше и отвреме-навреме кимваше одобрително.

— Да. Хитро е измислено — каза той, след като разгледа фотографиите на козметичното куфарче. После лицето му, което приличаше на жаба, стана зло. — Още откакто Кендрик се провали като ми обеща да вземе онези руски пощенски марки, бях си обещал да му дам един урок. Искам да бъде направено копие на това козметично куфарче. А твоят племенник ще ми го донесе във вилата ми в Цюрих.

Винаги нащрек, Холц сега каза:

— С ваше позволение, сър, това няма да е разумно.

Радниц го изгледа ядовито.

— Защо да не е?

— Млад мъж да носи дамско куфарче за козметика — това веднага би събудило подозрение у хората от охраната. Ще трябва да мине през швейцарската митница. Това ще създаде опасни трудности. Познавам един човек в Цюрих, който би могъл да направи куфарчето. Всичко, което трябва да направи е да му изпратя тези фотографии. Уверявам ви, че няма да има проблеми.

Радниц кимна.

— Ти наистина изглежда мислиш за всичко. Много добре. Оставям го на тебе. Очаквам племенникът ти в края на седмицата.

Холц наклони глава, взе фотографиите и излезе.

Цветнокожото момиче се размърда в съня си, като тихичко простенваше от удоволствие. Лежеше гола на сивкавите чаршафи, и стройното й тяло блестеше изпотено, а дългата й, черна коса беше като копринена завеса над лицето.

Движението й разбуди мъжа, който лежеше до нея и той трепна с бързия рефлекс на рис.

Той огледа малката мръсна стая, после момичето, спящо до него, а след това погледът му се плъзна отсреща към прогнилите щори, които само частично предпазваха от жаркото слънце на Флорида. Очите му обходиха плетената табуретка, легена с олющен емайл върху разнебитената масичка, държаща се на огънатите си бамбукови крака, после погледна памучната си фанела, „Левис“-а и мокасините, хвърлени върху прашната изтривалка когато набързо ги беше смъкнал.

Той се полуобърна и се повдигна на лакът, за да погледне отгоре момичето, а погледът му се плъзна по тялото й. Харесваше му тъмнокожата плът. Беше му писнало от бели жени. Те очакваха толкова много преди да се отдадат, и дори когато поемаше глупавите им закачки и изисквания, често пъти те се отмятаха в последния момент и отклоняваха желанието му. Чернокожите момичета или направо приемаха, или казваха не. А това той оценяваше. Откакто беше дошъл в Маями, бе избягвал разглезените, празноглави бели момичета, и мястото му за лов бе западната част на Маями, където имаше живот и движение.