Читать «Служители на Здрача» онлайн - страница 271

Чарли използва широката част на лопатата, за да бутне торбата с мъртвото куче обратно в гроба. После хвърли отгоре капака на ковчега, запълни гроба, затъпка го, изчисти широката част на лопатата в тревата и се върна в колата.

Не беше намерил, каквото очакваше и може би дори не беше открил истината, но все пак бе открил това, което се надяваше, че ще открие — един изход, един приемлив отговор, нещо с което би могъл да живее, оправданието.

* * *

Началото на май в Лас Вегас беше чудесно време с очакване на предстоящите жестоки летни горещини, но с изчезнали за цяла една година мразовити зимни нощи. Топлият сух вятър продухваше все още останалите спомени от кошмарното преследване във високите части на Сиера Невада.

Сутринта на първата сряда от месеца, Чарли и Кристин трябваше да се оженят в един възхитително пищен и весело безвкусен несектантски обреден параклис в съседство на казино, което много харесваше и на двамата. Те не гледаха на своята венчавка, като на тържествен случай, а като на начало на весело приключение, което бе най-добре да започне по-скоро със смях, отколкото с разкош и светска глъчка. Освен това, щом веднъж бяха решили да се оженят, те внезапно бяха полудели да го направят и никое място, с изключение на Вегас със своите либерални сватбени закони, не можеше да пасне на тяхната програма.

Пристигнаха в Лас Вегас предната вечер и наеха малък апартамент в Бали’с Гранд, а в продължение на няколко часа градът сякаш им изпращаше предзнаменования, предричащи им щастливо бъдеще. По пътя си, отивайки да вечерят, Кристин пусна четири монети по двадесет и пет цента в процепа на един игрален автомат и въпреки, че за пръв път в живота си се докосваше до такава машина, тя спечели хиляда долара. По-късно те играха на „Блек Джек“ и спечелиха почти още хиляда долара. На сутринта, на излизане от сладкарницата, след една великолепна закуска, Джоуи намери един сребърен долар, който някой беше изпуснал. Според Джоуи, неговият добър късмет превишаваше този на майка му и на Чарли.

— Един цял долар! — бе възкликнал той.

Те бяха взели Джоуи със себе си, защото Кристин не можеше да помисли дори да се раздели с него. Тяхното неотдавнашно изпитание още продължаваше да й тежи, а когато се случеше да не го вижда повече от няколко часа, тя се изнервяше.

— След известно време — бе казала на Чарли — аз ще мога да се отпусна повече, но още не. След известно време, ние ще можем да заминем някъде само двамата и да оставим Джоуи на Вал. Обещавам. Но още не. И така, ако искаш да се ожениш за мен, ще трябва на сватбеното пътешествие да вземем и моя син. Що за романтика е това?

Чарли нямаше нищо против. Той харесваше момчето. Джоуи беше добър събеседник, с добро държане, любознателен, умен и привързан.

На церемонията Джоуи беше шафер и бе възхитен от тази своя роля. Той съхраняваше пръстена със строга тържественост и в подходящия момент го даде на Чарли с такава широка и топла усмивка, че тя заплашваше да разтопи златото, в което бе поставен диамант.

Когато церемонията завърши и те напуснаха параклиса под звуците на „Радост за света“ в изпълнение на Уейн Нютън, Кристин и Чарли решиха да освободят любезно предоставената им лимузина и да се върнат в хотела пеша. Денят беше топъл, със синьо и ясно небе (с изключение на няколко пръснати бели облачета) и чудесен дори с евтините кабарета на Лас Вегас Булевард, разположени близо едно до друго от двете му страни.