Читать «Служители на Здрача» онлайн - страница 268

Но дали торбата съдържаше останките на Бренди… или беше празна?

Той не усети никаква воня от разлагане, но това можеше да се очаква, тъй като брезентовата торба беше влагонепроницаема и плътно затворена.

Чарли приседна за момент на ръба на гроба, внушавайки си, че се нуждае от малко почивка. В действителност, той умишлено се бавеше. Страхуваше се да отвори торбата на кучето, защото му прилошаваше не при мисълта, че ще открие направен на решето от червеи златист ретривър, а при мисълта, че може да не открие изобщо никакъв.

Може би, той трябваше да спре точно сега, да запълни отново гроба и да се махне. Може би, нямаше значение какво беше Джоуи.

В края на краищата имаше теолози, които спореха, че дяволът, бидейки паднал ангел и с вродена доброта, не е в никаква степен по-лош, а само различен от Бог.

Изведнъж Чарли си спомни нещо, което беше чел в колежа. Това беше един стих от Самюел Бътлър, негов любим автор:

Едно извинение за дявола, — трябва да се помни, че ние сме чули само едната страна по случая. Бог е написал всичките книги.

Нощта миришеше на влажна земя.

Луната грееше отгоре.

Накрая, той откова капака на малкия ковчег.

Вътре имаше една торба, затворена с цип. Чарли колебливо се опъна на земята до гроба, пресегна се надолу в него и постави ръце върху торбата. Той започна да опипва торбата, като изследваше очертанията на нещото вътре и постепенно се убеждаваше, че те са на трупа на куче с размерите на възрастен златист ретривър.

Добре. Това беше достатъчно. Тук беше доказателството, от което се нуждаеше. Бог знае защо той бе мислил, че се нуждае от него, но той беше тук. Чарли чувстваше, че… му се заповядва да разкрие истината. Той не беше тласкан само от любопитство, а и от един обзел го натрапчив импулс, който изглежда идваше отвъд него. Това може би, беше мотивиран подтик, за който някои можеха да кажат, че е от ръката на Бога, но Чарли предпочиташе да не го анализира или дефинира. През изминалите няколко седмици, Чарли беше под влиянието на този импулс, на някакъв вътрешен глас, който го заставяше да извърши пътуването до гробището за домашни любимци. Накрая, той се бе предал, беше се ангажирал с този глупав проект, а това, което бе намерил, не беше доказателство за заговор на ада, а само доказателство за собствената му глупост. Въпреки че в гробището нямаше никой, който да го види, той се изчерви от смущение. Бренди не беше се върнал от гроба. Чубака беше едно съвсем друго куче. Глупаво беше да се подозира обратното. Това бе достатъчно доказателство за невинността на Джоуи. Нямаше никакъв смисъл да отваря торбата и да се принуждава да се среща с отвратителните останки.

Чарли се питаше, какво би направил, ако гробът беше пуст. Щеше ли да трябва тогава да убие момчето, да унищожи Антихриста, за да спаси света от Армагедон? Каква изключителна глупост. Той не би могъл да извърши такова нещо, дори ако беше му се явил Бог в бели одежди, с огнена бразда и с написана на каменна плочица заповед за смъртна присъда. Неговите собствени родители бяха хора, които биеха и нагрубяваха деца, а той бе жертвата. Това, което най-силно го разгневяваше, беше престъплението срещу едно дете. Дори гробът да беше празен и дори тази празнота да беше го убедила, че Спайви е била права относно момчето. Чапли не би могъл да го преследва. Той не искаше да надмине своите собствени болни родители, като убие това дете. Известно време щеше да може да живее с тази действителност, защото се чувстваше сигурен, че Джоуи е нещо повече от едно малко момче и че, всъщност, е дяволско създание. Но с течение на времето щяха да възникнат съмнения. Чарли щеше да започне да мисли, че си е въобразил необяснимото поведение на прилепите. Празният гроб щеше да има по-малко значение и щеше да му се струва, че всички други признаци и предзнаменования са били измама. Той щеше да започне да си казва, че Джоуи не е дяволско създание, а само надарен и че не е обладан от свръхестествени сили, а само с ясновидски способности. Чарли щеше неизбежно да установи, че е убил не нещо лошо, а едно особено, но напълно невинно дете. И тогава, във всеки случай поне за него, адът на Земята щеше да бъде реалност.