Читать «Само ти можеш да спасиш човечеството» онлайн

Тери Пратчет

Annotation

Твърде трудно е да спасиш света от скрийуийците. Още по-трудно е да се опиташ да спасиш скрийуийците от хората. Но в крайна сметка това е само една компютърна игра, нали?

ДАЛИ?

Тери Пратчет

1. ГЕРОЯТ С ХИЛЯДАТА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЖИВОТА

2. ВЪВЕДИ КОМАНДА ЗА НАЧАЛО НА ИГРАТА

3. „СЕРИЙНИ“ УБИЙЦИ

4. „УМИРА СЕ САМО НАУЖКИМ“

5. ЧЕ КОЙ, АКО НЕ ТИ?

6. ПИЛЕШКИ ХАПКИ В КОСМОСА

7. МРАЧНАТА КУЛА

8. МИРНИ ПРЕГОВОРИ И ПРЕРЕКАНИЯ

9. НА ЗЕМЯТА НИКОЙ НЕ БИ ТЕ ЧУЛ, КОГАТО КАЗВАШ „Ъ-Ъ-Ъ…“

10. В КОСМОСА ТЪЙ И ТЪЙ НИКОЙ НЕ ТЕ СЛУША

11. ЧОВЕЦИ!

12. СЪВСЕМ КАТО ИСТИНСКО

info

notes

1

2

3

Тери Пратчет

Само ти можеш да спасиш човечеството

1. ГЕРОЯТ С ХИЛЯДАТА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЖИВОТА

Джони прехапа устна и се съсредоточи.

Тъъй. Влизаш бързо, оставяш торпедото да се прицели — бип-бип-бип-бибибийп! — в първия космически изтребител, изстрелваш го — пуф! Изпразваш оръдията по изтребителя — пат-пат-пат-пат!, — удряш изтребител №2 и му разбиваш защитата с лазера — бжжжт!, — а пък торпедото — буффф! — изкарва от строя изтребител №2, гмурваш се надолу, презареждаш оръдията и когато изтребител №3 започне да прави пат-пат-пат, го обстрелваш, след това пак се прицелваш в изтребител №2, докато се издига нагоре, пускаш му една ракетка — пуф! — и после пак го обстрелваш с…

Фиу-фиу-фиу!

Изтребител №4! Винаги излизаше последен, но погнеш ли го него пръв, на другите три им оставаше време да завият и накрая им цъфваш на мушката.

Вече шест пъти умря. А пък беше само пет часът.

Ръцете му хвърчаха по клавиатурата. Втурна се през мелето. Звездите се носеха покрай него с рев. Горивото му щеше да свърши преждевременно, но докато ония го настигнат, щитът щеше отново да се спусне, той вече щеше да е готов, два от онези щяха вече да са повредени и… Ей ги, идват… Пускай ракетите! Уха, късмет, праснах първия — мри, мри, мри! Червена мълния… Фшшшт… Внимавай с пробива в щита, докато се съсредоточаваш върху следващия… Фшшшт… И ей го последният, мъчи се да избяга, но той ей сегичка ще го догони! Натисни ускорителя — грррршшш! — и го дръж под око, докато сипе ли, сипе изстрели към… Фшшшт! Ах!

Огромният корпус на главния извънземен кораб се появи в ъгъла на екрана. Десето ниво, ей ни, идваме… леко, леко… Кораби вече няма, така че Джони просто трябва да внимава да не навлезе в обсега му, а после да го разпертушини и…

Искаме да поговорим.

Джони примига срещу изписаното на екрана съобщение.

Искаме да поговорим.

Корабът премина с рев покрай него! Джони протегна ръка към ключа и забави ход, после се обърна и огромният червен силует отново заплува пред погледа му.

Искаме да поговорим.

Пръстът му увисна над клавиша „огън“. След това, без да поглежда към клавиатурата, той го отмести и натисна „пауза“.

Зачете се в инструкциите.

„Само ти можеш да спасиш човечеството“ — пишеше на корицата. „Съвършен звук и графика. Върховната игра.“

Тежък крайцер на Скрий Уий, пишеше на седемнадесета страница, може да бъде унищожен със 76 лазерни изстрела. Щом веднъж разчистиш ескорта от изтребители и се нагласиш на удобно местенце, където оръжията на Скрий Уий не могат да те стигнат, оттам нататък всичко е въпрос само на време.