Читать «Само ти можеш да спасиш човечеството» онлайн
Тери Пратчет
Annotation
Твърде трудно е да спасиш света от скрийуийците. Още по-трудно е да се опиташ да спасиш скрийуийците от хората. Но в крайна сметка това е само една компютърна игра, нали?
ДАЛИ?
Тери Пратчет
1. ГЕРОЯТ С ХИЛЯДАТА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЖИВОТА
2. ВЪВЕДИ КОМАНДА ЗА НАЧАЛО НА ИГРАТА
3. „СЕРИЙНИ“ УБИЙЦИ
4. „УМИРА СЕ САМО НАУЖКИМ“
5. ЧЕ КОЙ, АКО НЕ ТИ?
6. ПИЛЕШКИ ХАПКИ В КОСМОСА
7. МРАЧНАТА КУЛА
8. МИРНИ ПРЕГОВОРИ И ПРЕРЕКАНИЯ
9. НА ЗЕМЯТА НИКОЙ НЕ БИ ТЕ ЧУЛ, КОГАТО КАЗВАШ „Ъ-Ъ-Ъ…“
10. В КОСМОСА ТЪЙ И ТЪЙ НИКОЙ НЕ ТЕ СЛУША
11. ЧОВЕЦИ!
12. СЪВСЕМ КАТО ИСТИНСКО
info
notes
1
2
3
Тери Пратчет
Само ти можеш да спасиш човечеството
1. ГЕРОЯТ С ХИЛЯДАТА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЖИВОТА
Джони прехапа устна и се съсредоточи.
Тъъй. Влизаш бързо, оставяш торпедото да се прицели — бип-бип-бип-бибибийп! — в първия космически изтребител, изстрелваш го — пуф! Изпразваш оръдията по изтребителя — пат-пат-пат-пат!, — удряш изтребител №2 и му разбиваш защитата с лазера — бжжжт!, — а пък торпедото — буффф! — изкарва от строя изтребител №2, гмурваш се надолу, презареждаш оръдията и когато изтребител №3 започне да прави пат-пат-пат, го обстрелваш, след това пак се прицелваш в изтребител №2, докато се издига нагоре, пускаш му една ракетка — пуф! — и после пак го обстрелваш с…
Фиу-фиу-фиу!
Изтребител №4! Винаги излизаше последен, но погнеш ли го него пръв, на другите три им оставаше време да завият и накрая им цъфваш на мушката.
Вече шест пъти умря. А пък беше само пет часът.
Ръцете му хвърчаха по клавиатурата. Втурна се през мелето. Звездите се носеха покрай него с рев. Горивото му щеше да свърши преждевременно, но докато ония го настигнат, щитът щеше отново да се спусне, той вече щеше да е готов, два от онези щяха вече да са повредени и… Ей ги, идват… Пускай ракетите! Уха, късмет, праснах първия — мри, мри, мри! Червена мълния… Фшшшт… Внимавай с пробива в щита, докато се съсредоточаваш върху следващия… Фшшшт… И ей го последният, мъчи се да избяга, но той ей сегичка ще го догони! Натисни ускорителя — грррршшш! — и го дръж под око, докато сипе ли, сипе изстрели към… Фшшшт! Ах!
Огромният корпус на главния извънземен кораб се появи в ъгъла на екрана. Десето ниво, ей ни, идваме… леко, леко… Кораби вече няма, така че Джони просто трябва да внимава да не навлезе в обсега му, а после да го разпертушини и…
Искаме да поговорим.
Джони примига срещу изписаното на екрана съобщение.
Искаме да поговорим.
Корабът премина с рев покрай него! Джони протегна ръка към ключа и забави ход, после се обърна и огромният червен силует отново заплува пред погледа му.
Искаме да поговорим.
Пръстът му увисна над клавиша „огън“. След това, без да поглежда към клавиатурата, той го отмести и натисна „пауза“.
Зачете се в инструкциите.
„Само ти можеш да спасиш човечеството“ — пишеше на корицата. „Съвършен звук и графика. Върховната игра.“
Тежък крайцер на Скрий Уий, пишеше на седемнадесета страница, може да бъде унищожен със 76 лазерни изстрела. Щом веднъж разчистиш ескорта от изтребители и се нагласиш на удобно местенце, където оръжията на Скрий Уий не могат да те стигнат, оттам нататък всичко е въпрос само на време.