Читать «Само ти можеш да спасиш човечеството» онлайн - страница 6

Но компютърът ставаше най-вече за игри. А ако пуснеш и звука на максимална мощност, не ти се налага да слушаш как вашите си крещят.

В кораба-майка на Скрий Уий цареше суматоха. Във въздуха все още не се беше разсеял димът от последната бомбардировка. Фигури с размазани очертания щъкаха напред-назад и се опитваха да позакърпят това или онова поне дотолкова, че да издържи на цялото пътуване.

Капитанката се беше отпуснала в креслото си в огромната, сенчеста командна зала. Имаше жълто под очите — сигурен белег за недоспиване. Толкова много неща трябваше да се свършат… Половината изтребители бяха повредени, пък и големите кораби не бяха в цветущо състояние. А за всички оцелели, които взимаха на борд, почти нямаше място — да не говорим пък за храна.

Тя вдигна очи. Пред нея стоеше Главният артилерийски офицер.

— Това не беше умен ход от наша страна — рече той.

— Но беше единственото, което ми оставаше — уморено отговори Капитанката.

— Не! Трябва да продължим борбата!

— И да изгинем до крак — засече го Капитанката. — Бием се, после умираме. Така стоят нещата.

— Умираме, но славно!

— Ти току-що каза една много важна дума — рече Капитанката. — И тя не е „славно“.

Главният артилерийски офицер стана резедав от яд.

— Той нападна стотици наши кораби!

— И след това престана да ги напада.

— Никой друг обаче не е престанал! — възрази Главният артилерийски офицер. — Те са хора! На тях не можеш да им имаш вяра. Те стрелят по всичко!

Капитанката отпусна муцуна на лапата си.

— Той не е такъв — най-накрая каза тя. — Изслуша ни. Поговори с нас. Никой друг не го е правил. Може би той е Избавителят.

Главният артилерийски офицер облегна двете си горни предни лапи на бюрото и се вторачи в нея.

— Е… — проточи той. — Говорих с останалите офицери. Аз в легенди не вярвам. Когато всички осъзнаят цялата чудовищност на онова, което си извършила, ти ще бъдеш освободена от поста си!

Тя извърна към него уморени очи.

— Добре — отвърна му. — Само че точно сега аз съм капитан. И аз отговарям за всичко. Разбра ли? Имаш ли поне най-бегла представа какво означава това? А сега… се разкарай!

Това никак не му хареса, но не можеше да не се подчини.

Мога да заповядам да го застрелят — помисли си тя. — Добра идея. Сума ти неприятности ще си спестя за по-нататък. Това ще е №235 в списъка на нещата, които трябва да се свършат…

Извърна се и продължи да се взира в звездите навън — те светеха върху големия екран, изпълващ цялата стена.

Вражеският кораб продължаваше да виси там.

Що за личност е той? — помисли си тя. — Макар и да са толкова презрени създания, те са толкова малобройни… Но постоянно се връщат! Каква ли е тяхната тайна?