Читать «Право в десетката» онлайн - страница 16

Баба и Сали седяха с широко ококорени очи, вторачени в полицаите пред нас.

— Оня тип в джипа не спира — отбеляза баба.

Навигаторът профуча на червено и всички го последвахме. Познавах ченгето пред мен. Еди Газара седеше самичък в патрулната кола. Беше готин, рус сладур от полски произход. Бе женен за братовчедка ми Шърли Ревлата. В момента вероятно гледаше в огледалото си за обратно виждане и се молеше на Господ да му се махна от главата.

Внезапно джипът зави надясно, после светкавично наляво. Еди караше почти залепен за задната му броня, а аз се мъчех да не ги изпусна, като използвах всичките си мускули, за да накарам проклетия буик да взима по-леко завоите. Потях се от усилията, а вероятно и от ужас. Страхувах се, че няма да мога да овладея колата. Пък и се тревожех за Еди Газара, лишен от подкрепата на партньор.

Телефонът ми все още бе свързан с Морели.

— Преследваме бандитите — изкрещях по телефона, после заизреждах улиците, по които фучахме след Еди.

— Преследваме? — изврещя Морели нервно. — Няма такова нещо. Това е полицейска работа. Прибирай се у дома.

Сали седеше като на тръни на задната седалка. Обсипаните му с фалшиви камъни обици блестяха в огледалото ми.

— Морели е прав, скъпа. Май няма да е лошо да изчезнем оттук.

— Не го слушай! — извика баба, стиснала колана с костеливата си, изпъстрена с вени ръка. — Дай газ! Само карай малко по-внимателно на завоите — добави тя. — Аз съм стара жена. Вратът ми може да се прекърши като съчка, ако завиеш прекалено бързо.

Не мислех, че има такава опасност с буика. Маневрирането му напомняше на управлението на параход.

Без предупреждение джипът зави насред улицата и спря. Гумите на Еди изсвистяха и той закова на около две коли разстояние от навигатора. Аз скочих на спирачките и спрях на двайсетина сантиметра от задната броня на Газара.

Задният страничен прозорец на джипа се отвори и от колата започнаха да стрелят. Баба и Сали се проснаха на пода, но аз бях прекалено зашеметена, за да помръдна. Предното стъкло на полицейската кола се пръсна на парчета. Видях как Еди се отпусна настрани.

— Мисля, че е Еди е прострелян — изкрещях в телефона.

— Мамка му! — изпсува Сали, после бързо се плесна с ластика.

Джипът профуча напред и изчезна от погледите ни след миг. Изскочих от колата и се втурнах да проверя как е Еди. Беше прострелян два пъти. Единият куршум бе одрал главата му отстрани, а другият го бе ранил в рамото.

— Да не посмял да умреш, мамка ти! — викнах на Газара.

Той ме погледна с присвити очи.

— Имам ли вид на човек, който се кани да умира?

— Не, ама не съм специалист.

— Какво стана, по дяволите? Имах чувството, че избухва Третата световна война.

— Струва ми се, че господинът в джипа нямаше желание да си говори с теб.

Правех се на много отворена, за да не избухна в сълзи. Свалих си тениската и я притиснах към раната в рамото на Еди. Добре, че носех спортния си сутиен, защото щях да се почувствам адски неудобно, ако бях издокарана в дантеления от „Виктория Сикрет“4, когато пристигнеха ченгетата. Несъмнено в патрулната кола имаше аптечка, но изобщо не се сетих за нея. Тениската ми се стори по-бързо и лесно разрешение на проблема. Притисках силно и треперенето на ръцете ми не личеше, но сърцето ми биеше лудо и дишането ми бе затруднено. Баба и Сали стояха мълчаливо до буика.