Читать «Право в десетката» онлайн - страница 18

Морели свали ризата си и я наметна на раменете ми.

— Струва ми се, че ти е студено.

— Ами сърцето ми спря да помпа кръв преди десетина минути.

Бях цялата настръхнала и влажна от пот.

— Не е зле да отида у нашите и да хапна малко десерт — реших.

— И аз не бих се отказала от нещо сладко — намеси се баба. — А и бездруго сигурно не са вдигнали капака от ковчега на Лорейн — добави тя и се обърна към Сали. — Знам, че ти обещах да си прекараме добре в погребалното бюро, но не се получи. Какво ще кажеш за хубав десерт вместо това? Имаме шоколадова торта и сладолед. А после ще те закараме до вас с такси. Зет ми кара такси понякога, така че ще платим с намаление.

— Предполагам, че бих могъл да изям парче торта — съгласи се Сали. — Сигурно съм изгорил няколко хиляди калории от страх.

Морели ми закопча ризата.

— Чувстваш ли се достатъчно добре да шофираш? — попита ме.

— Да. Дори вече нямам желание да повърна.

— Добре. Трябва да проверя няколко неща тук, после ще дойда у вас.

Майка ми стоеше на верандата, когато пристигнахме. Беше скръстила ръце пред гърдите си и стиснала здраво устни.

— Научила е — каза баба. — Обзалагам се, че телефонът е звънял като луд.

— Откъде е научила? — учуди се Сали. — Бяхме в другата част на града и всичко стана за по-малко от час.

— Първото обаждане винаги е от Трейси Уинки и Майрън Флат, защото те подслушват полицейския канал по радиостанциите си — обясни му баба. — А и Елза Даунинг вероятно се е обадила. Тя научава всичко по-рано, защото дъщеря й е диспечерка в полицията. Обзалагам се, че и Шърли е позвънила да пита дали може да остави децата у нас, за да отиде в болницата.

Паркирах буика и се отправих към майка ми. Лицето й беше пребледняло като платно. Очаквах всеки миг от ушите й да блъвне пара.

— Не започвай — предупредих я. — Няма да кажа и дума, докато не хапна малко торта.

Мама се врътна, без да проговори, отиде в кухнята и ми отряза огромно парче торта.

— Сладолед — казах лаконично.

Тя загреба половината кутия с голямата лъжица и я изсипа в чинията ми. После отстъпи назад и ме огледа.

— Кръв — отбеляза мрачно.

— Не е моята.

Майка ми се прекръсти.

— Освен това съм убедена, че Еди ще се оправи.

Ново прекръстване.

На масата имаше две свободни места — за баба и за мен. Настаних се на моето и се нахвърлих върху тортата. Баба донесе стол от кухнята, за да настани Сали, после затрака с чиниите. Останалата част от семейството седеше занемяла. Само баща ми не ни зяпаше, а бе свел глава към чинията си, отрупана с пиле и пюре. Всички други бяха замръзнали с ококорени очи и увиснали ченета. Не можеха да решат как да реагират на окървавената ми риза… или пък на обиците на Сали.

— Спомняте си Сали, нали? — попита баба. — Прочут музикант, който понякога е момиче. Има купчина красиви рокли, обувки с високи токчета и гримове. Има си дори кожено бюстие с остри чашки на сутиена. И почти не можеш да забележиш космите по гърдите му, когато го облече.

Глава 3

— Как може да бъде момиче понякога? — поинтересува се Мери Алис.

Мери Алис е в трети клас, две години по-малка е от сестра си Анджи. Може да кара колело, да играе монопол, ако някой й помага, умее да разчита картите за късмет и да изрецитира имената на всички сърнички на Дядо Коледа. Но не е наясно с травеститите.