Читать «Право в десетката» онлайн - страница 15

Пляс, пляс.

— Май ще трябва да опиташ да говориш по-малко — посъветва го баба. — Ще вземеш да си докараш някой тромбофлебит с това пляскане.

Връчих торбата на баба, за да разпредели храната, и потеглих бавно напред. Слаб негър с черна кърпа на главата, провиснали дънки, нови баскетболни маратонки и безброй златни бижута, които проблясваха на светлината от уличната лампа, излезе от „Макдоналдс“ и се отправи към лъскав джип. Беше чисто новичък линкълн навигатор с блестящи хромирани капаци на джантите и затъмнени стъкла. Приближих се, за да го огледам по-добре и потвърдих подозрението си. Беше Червения дявол. Носеше огромна торба с храна плюс табличка с четири чаши.

Знаех, че Червения дявол е обрал четиринадесет магазина, а и лично видях как хвърли запален коктейл „Молотов“ в деликатесния. Изводът бе, че си имах работа с лош човек.

Проблемът беше, че е трудно да приемеш на сериозно малоумник, който върши обири, издокаран с евтина гумена маска, и бяга на колело.

— Хей! — извиках му. — Чакай малко. Искам да поговоря с теб.

Планът ми беше да се приближа достатъчно до него, за да го сграбча и да го душа, докато посинее. Не ми пукаше толкова за кариерата му на крадец, но бях ужасно вбесена заради жълтия ми форд.

Той спря, вторачи се в мен и внезапно ме позна.

— Ти! — извика Червения дявол. — Ти си една от тъпите кучки, които ми скапаха колелото.

— Мен ли наричаш тъпа? — изкрещях в отговор. — Ти обираш магазини, издокаран в тъпа маска, качен на детско велосипедче. Обзалагам се, че си прекалено глупав, за да вземеш и шофьорска книжка.

— Тъпа кучка — повтори той. — Грозна, тъпа кучка.

Дясната врата на колата се отвори и чух мъжки смях.

Червения дявол се качи и затръшна вратата.

Умирах от мерак да скоча от буика и да извлека Дявола от джипа. Но чашите на табличката му говореха, че в колата му има поне още трима души. И всички те можеха да са въоръжени и ядосани, че съм им развалила вечерята. Затова реших да действам разумно, да запиша номера на колата им и да ги следвам на безопасно разстояние.

— Това крадецът от деликатесния ли е? — попита любопитно баба.

— Да.

Баба се ухили доволно.

— Хайде да го хванем! Фрасни го отзад, а когато спре, ще го извлечем от колата.

— Не мога да направя такова нещо. Нямам право да го арестувам.

— Добре де, няма да го арестуваме. Можем само да го сритаме няколко пъти, когато го изкараме от колата.

— Това ще бъде нападение — обади се Сали. — А се оказа, че нападенията не са законни.

Набрах номера на Морели на мобифона си.

— За японските близначки ли се обаждаш? — попита той.

— Не. Заради Червения дявол. В момента съм в буика с баба и Сладката Сали и преследвам бандита. Намираме се на улица „Стейт“ и се отправяме на юг. Тъкмо подминахме „Олдън“. Дявола е в черен линкълн навигатор.

— Ще предупредя патрулните коли. Не го доближавай.

— Няма.

Продиктувах регистрационния номер на Морели и оставих телефона на седалката до мен. Следих джипа още три пресечки, след това забелязах синьо-бялата полицейска кола, която се появи зад мен. Отбих до тротоара, а ченгетата ме подминаха и пуснаха сирената и светлините.