Читать «Право в десетката» онлайн - страница 129

Паркингът пред залата на ветераните бе претъпкан. Жълтият училищен автобус на Сали бе спрян на края. Мама бе наела Сали и групата му да свирят на купона. Джоан Уолески осигуряваше храната.

Излизах от поршето, когато мобифонът ми звънна.

— Маце — каза Рейнджъра, — какво правиш в залата на ветераните?

— Тази вечер е празненството на Валери. Хал добре ли е?

— Да. Камерата улови последното ти изпълнение. Хората от контролната стая се смяха толкова неудържимо, когато зашемети Хал, че не успяха да слязат достатъчно бързо и да ти попречат да изчезнеш от гаража.

— Чух, че са заловили Джънкман. Реших, че е безопасно да изляза.

— И аз чух същото, но досега не съм получил потвърждение. Пратил съм един човек да те охранява. Опитай се да не го унищожиш.

Линията прекъсна.

Влязох в залата и потърсих баба. Сали стоеше на сцената и изпълняваше рап, издокаран в червена рокля за коктейл и червени обувки с пайети. Останалите от групата бяха облечени в гигантски тениски и торбести панталони.

Беше ужасно шумно и не чух мобифона, но усетих вибрациите му.

— Стефани — каза майка ми. — При теб ли е сестра ти? Трябваше да е тук преди цял час.

— Звънна ли в апартамента ми?

— Да. Говорих с Албърт. Каза ми, че сестра ти не била там. Изфучала нанякъде с буика. Реших, че може да се е объркала и да е дошла на празненството без мен. Напоследък често й се случва да се отнесе и да забрави нещо.

— Валери няма буик.

— Имаше проблеми с нейната кола, затова вчера взе назаем буика на чичо Шандор.

Стомахът ми се сви от притеснение.

— Ще ти звънна след малко — казах на мама и затворих. Намерих баба и я попитах дали е виждала Валери.

— Не — отговори тя. — Но се надявам да се появи скоро. Гостите почват да недоволстват.

Излязох на паркинга, взех пистолета изпод седалката на поршето и го пъхнах в джоба на якето си. Някъде на паркинга имаше черен джип с човека на Рейнджъра в него. Реших, че това ми харесва. А някъде из града се намираше сестра ми в светлосин буик. Това вече беше лошо. Всички свързваха буика със Стефани Плъм. Затова и няколко дни не се бях доближавала до него. Вярвах, че е прибран на сигурно в гаража на нашите. Далеч от погледите, далеч от мислите на Изкормвачите. Не се паникьосвай, заповядах си. Джънкман е в затвора, а Валери вероятно пиянства в някой бар, за да се подготви да издържи купона. Само се надявах да не заспи, преди да се добере до залата.

Обадих се на Морели.

— Джънкман е на сигурно място в затвора, нали? — попитах.