Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 63

Ребека кимна.

— Вчера ми се обадиха адвокатите. Няколко часа след това напуснах Кайл.

— И той тръгна след теб — промълви замислено Дарла.

— Разбира се. Още не е сложил ръка на Долината на хармонията.

Дарла присви очи.

— Това не му е присъщо.

— Кое не му е присъщо?

— Не вярвам Кайл да убеди някоя жена да отиде да живее при него, само за да може да вземе земята й. И двамата с Глен много биха се постарали да придобият Долината на хармонията, но не мисля, че някой от тях би стигнал толкова далеч.

— Бащите и дядовците им да искали да се женят заради нея.

— Други времена, други нрави — заяви философски Дарла. — Може и да греша за Кайл. Признавам, че не успях да го опозная. Но съм убедена, че Глен не би се оженил само за да притежава тази долина. — Тя внезапно млъкна, сякаш й хрумна някаква мисъл. — Но…

— Какво „но“? — попита Ребека.

Дарла шеговито се усмихна.

— Струва ми се, че ако Кайл изпадне в ситуация, която би му осигурила и двете неща, той не би се поколебал максимално да се възползва от нея. Може би Глен би направил същото, преди да ме срещне. Не може да се пренебрегне фактът, че хората от родовете Балард и Стокбридж се възползват от благоприятните случаи.

— С други думи, ако на Кайл му хареса жената, която притежава Долината на хармонията, той ще вземе и двете — обобщи направо Ребека.

— Ако може да вземе и двете. Мъжете от рода Стокбридж са всеизвестни с късмета си в сделките — каза Дарла с лека усмивка. — Но не и с чара си. Местните хора ще ви кажат, че родът Балард е най-облагодетелстван с чара си. Но стига сме водили този потискащ разговор. Да отидем да видим дали ще намерим парче месо с листче с твоето име. Глен е във вихъра си, когато застане пред барбекюто. Казва, че то е в кръвта му.

Следващият час мина бързо. Ребека се поотпусна и започна да се забавлява. Глен Балард беше зает с останалите гости и не повдигна въпроса за Долината на хармонията. Дарла представи Ребека на още няколко свои приятели и разговорът непринудено премина на най-разнообразни неангажиращи теми. Очевидно всички бяха твърде деликатни, за да говорят за враждата между Стокбридж и Балард или пък за ролята на Ребека в нея.

Ребека започна да се чуди дали няма да е по-добре да задържи долината. Там може да си построи къща, помисли си тя, където да прекарва уикендите. Мрачно се усмихна, чудейки се как Кайл и Глен биха реагирали, ако още една независима жена реши да живее в Долината на хармонията.

Тя бе в разгара на разговора с жената на собственик на ранчо, когато усети някакъв смут около басейна. Отначало не бе нищо особено — само шепот, който премина през тълпата. Но след миг чу как новата й позната ахна от изненада.

— Боже мой! Кайл Стокбридж! — каза събеседничката й. — Той е тук. При басейна. Какво нахалство! Горката Дарла! По лицето й бяха изписани възмущение и възбуда. — Надявам се да няма скандал. — От тона й се разбираше, че вероятно щеше да има скандал и че тя, както и всички останали, щяха да останат разочаровани, ако няма.

Ребека се обърна и видя, че Кайл стоеше до басейна. Той не си бе направил труда да се преоблече. Все още беше с прилепналите си джинси, протритите ботуши и избелялата памучна риза, които носеше през деня. Черната шапка беше нахлупена над очите му и видът му излъчваше язвително предизвикателство. Беше дошъл, за да предизвика неприятности и не го интересуваше ничие мнение. Улови погледа на Ребека и студено се усмихна.