Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 10

Но част от нея не искаше да бъде предпазлива, а да се подчини на мечтата на любящия Кайл.

Приемът по случай годишнината на компанията се проточваше цяла вечност. С усилие на волята Ребека се откъсна от спасителното ъгълче и отново отиде сред клиентите и колегите си. Всички признаваха, че приемът беше успешен и оценяваха нейната заслуга за това, но Ребека не можеше да се отпусне така, че да се зарадва на този успех. Тя мислеше единствено за това какво ще стане, когато приемът приключи.

Кайл щеше да я изпрати до дома й. Той небрежно уговори това още следобед. Появи се в коридора пред кабинета й, като се разположи така, сякаш беше негов, което всъщност беше вярно, и й каза, че щом приемът свърши, ще я изпрати до тях.

Ребека не се съпротиви много. Учтиво благодари и му отправи любезна служебна усмивка. Кайл рязко кимна и изчезна.

Сега предложението, което изглеждаше направено от любезност, започна да я плаши. Ребека реши след първата чаша да не пие повече вино. Имаше чувството, че по-късно ще й бъде необходим ясен разсъдък. От една страна очакваше, а от друга се страхуваше от неизбежното изпращане.

Малко след десет часа Ребека стоеше до Кайл и го чуваше как се сбогува с последните гости. По двама и по трима те излизаха от салона за приеми в хотела, който бе нает специално за случая, и изчезваха в благоуханната лятна вечер.

Когато си тръгна и последният гост, Кайл огледа салона, по който бяха разпилени празни чаши и подноси. Той кимна доволно.

— Добре се справи, Беки. Но се радвам, че чак до следващата година няма да се занимаваме с такива неща.

— Не забравяй купона по случай Коледа.

— Какво? Във „Флеминг Лък“ не правим такива неща.

— Репутацията ти на цербер трябва малко да се промени.

Той изстена.

— Не съм способен да преживея подобна травма. Почакай до ноември и тогава започни да ми говориш за Коледен купон. Готова ли си да тръгваме?

— Само да си взема чантата — промълви тя и изхвръкна до гардероба. Настъпи неизбежното. Напрежението на чувствата между нея и Кайл беше станало осезаемо. Тя чувстваше как тупти в тялото й. Чуваше го в гласа му.

След десет минути Кайл я изведе на паркинга на хотела и я настани на седалката на черното си порше. Настани се до нея и затвори вратата. Ребека имаше странното усещане, че се плъзга под повърхността на океан, огрян от лунна светлина. Все още можеше да диша под водата, но се чувстваше като уловена от топло течение, което я носеше в неизвестна посока.

И двамата мълчаха, докато Кайл извеждаше колата на улицата. Ребека усещаше, че той бе потънал в мисли. Това не бе непознато за нея. След като два месеца беше работила при Кайл, тя беше свикнала с продължителните му мрачни разсъждения. Знаеше, че в момента е потънал дълбоко в мислите си и само можеше да предполага какво минава през ума му. Дали не мислеше за някакво подходящо извинение, за да я накара да се отбият у тях, преди да я закара до дома й? Дали замисляше дяволски начини да я прелъсти? Не, това не бе присъщо на Кайл. Той винаги бе откровен и прям за това, което искаше, често дори объркваше околните. Както каза Натали, никой не можеше да обвини Кайл Стокбридж в прекалена чаровност и тактичност.