Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 11

Ребека реши, че е по-добре веднага да помисли за това, което искаше тя. Кайл беше трудно предвидим. Ако се свържеше с него, поемаше голям риск. В този мъж имаше тъмни, покрити с дебели сенки страни и тя знаеше, че може би никога нямаше да й бъде позволено да ги види или разбере. Не беше сигурна дали може да приеме някой толкова неразбираем мъж.

— Не ми отговори на въпроса, който ти зададох — обади се най-после Кайл.

— На кой въпрос? — но тя знаеше. Знаеше какво щеше да каже той. Стисна длани в скута си, опитвайки се да намали част от напрежението, което я бе обзело.

— Толкова ли ще ти бъде трудно да спиш с мен?

Ребека пое дълбоко дъх и се отдаде на фантазията си.

— Не — прошепна тя. — Изобщо няма да ми бъде трудно.

Глава 2

— Не се справям много добре. Извинявай — каза Кайл с тих дрезгав глас и тръгна към Ребека, която стоеше до огромния прозорец на неговия хол. Той вече бе захвърлил сакото си и докато отиваше към нея, нетърпеливо разхлабваше възела на вратовръзката си.

Ребека с леко нервна усмивка наблюдаваше нощния Денвър, който се разстилаше пред нея.

— Не очаквай от мен съвет или помощ — каза тя, като се опитваше да запази шеговития тон. — Аз самата нямам кой знае какъв опит в тези неща.

— Така си и мислех — изрече той с неочаквана нежност. — Но ти си ми главен секретар. Разчитам на теб за експертиза на управлението.

— Това нещо трябва ли да се управлява?

— Ще импровизираме — обеща той.

Настъпи тишина.

— Често съм се чудила как изглежда домът ти — каза тя след малко. — Очаквах, че живееш в къща на някой хълм около града, а не в апартамент във висок блок.

— Така съм по-близо до офиса.

Той й подаде една от двете чаши, които беше донесъл от кухнята. Ноздрите на Ребека се изпълниха с аромат на силен ликьор. Тя пое въздух и усети как все по-дълбоко затъва в опасното течение.

— А за теб е важно да бъдеш до офиса, нали? „Флеминг Лък Ентърпрайзис“ е целият ти живот.

— Не съвсем. Но категорично заема голяма част от него — той наблюдаваше профила й, а не гледката навън. Не беше си направил труда да запали лампите в хола и много му отиваше да стои сред сенките, които падаха в помещението. — Имам къщичка в планината, където мога да отида, щом почувствам необходимост да се махна от града.

— Каква къщичка? — попита тя с любопитство.

— В ранчо. Семейна собственост от края на осемнайсети век. Сега е мое. Баща ми почина преди няколко години и го остави на мен.

— Действащо ранчо ли е? — тя изведнъж бе силно заинтригувана. Можеше да си го представи в ранчо.