Читать «Докосване на жена» онлайн - страница 8

— Здравей, Натали. Май най-много са коментарите за храната. Започвам да вярвам, че всички гадни слухове за снабдителя от миналата година са верни.

— Без изключение. Студеният бюфет беше пълен с блудкави неща, размазани по мокри филии. При повече от половината „специалитети“ човек не можеше да познае какво яде. Само можеше да предполага. Но тази година всичко е първокласно — тя се огледа из салона, като кимаше одобрително. — Крайно време беше Стокбридж да обърне внимание на тази страна на бизнеса.

— Сигурно е зает с отчетите за последните пет години — каза тихо Ребека. — Не е имал време да се занимава с имиджа на компанията си. Знаеш какъв става, когато се съсредоточи върху конкретна задача. Пренебрегва страничните неща.

— Такъв си е — Натали се засмя. — Умее да пренебрегва всичко, което би могло да го отклони от целта му. Като например чувствата на хората. Като препоръките на шефовете на отделите. Като добрите снабдители. Кайл Стокбридж много умее да преследва това, което иска.

По гърба на Ребека полазиха леки тръпки. Това, което каза Натали, беше вярно. Кайл можеше да бъде изключително целенасочен. Нищо не можеше да му се опре, ако беше решил, че го желае. А тази вечер беше дал да се разбере, че желае нея.

— Говориш така, сякаш трудно се работи с Кайл — отбеляза спокойно Ребека. — Но вече две години си в компанията. С твоята квалификация можеш да отидеш навсякъде.

— Може би. Но никъде няма да получа по-висока заплата. Повярвай ми, убедена съм в това. Около месец, след като постъпих тук, проверих на доста места. Веднага след като една сутрин Стокбридж нахлу в кабинета ми и искаше да знае откъде намирам глупаците, които му изпращам да интервюира за работа в счетоводството.

Ребека, удивена, поклати глава.

— С поста си, който заема, той не би трябвало лично да интервюира кандидатите за тази работа.

— Знам, но докато ти дойде, Стокбридж беше, меко казано, ревностен администратор. На никого нямаше доверие, че ще свърши работата както трябва.

— Е, значи се учи. „Флеминг Лък“ е твърде голяма компания, та шефът й да се занимава с дребните подробности от управлението.

— Точно така мисля и аз — каза сдържано Натали.

— Но преди два месеца прекалено често виждахме шефа и чувахме неговите нареждания. Той все изникваше в най-неподходящия момент. А често пъти Стокбридж става дори непоносим, макар и не задълго. Обаянието и тактичността не са от най-изявените му качества. Дори не съм сигурна дали знае какво означават тези думи.

— Наистина понякога е доста безцеремонен.

— Това е меко казано, и ти го знаеш. Стокбридж направо е готов да прегази някого, който се изпречи на пътя му. Беки, да ти кажа право, много е добре, че ти се намеси.

Ребека трепна.

— Всички ли ме виждат в тази светлина? Аз съм назначена като главен секретар, а не като…

— Гладиатор ли? Или рицар с блестяща броня? — Натали се подсмихна. — Знаеш ли какво? Преди да назначи теб, Стокбридж нямаше главен секретар. Не знаеше какво да прави с човек на такава длъжност. Твърдеше, че му е предостатъчно да има секретарка. Но преди два месеца най-неочаквано се появи в кабинета ми и ми нареди да задържа документите на кандидатите за главен секретар. Каза, че не се налага да се правят интервюта за тази длъжност. Бил избрал вече подходящ човек.