Читать «Обетована земя» онлайн - страница 104

Лицето на Хок се разтегна в широка усмивка.

— Не, не смятам, че ще направя това, което ми се казва. Мисля, че ще оставя това на теб, шефе.

Поуъл каза:

— Аз ще го направя, мистър Пауърс.

Хок поклати глава.

— Не, не ти Поуъл. Остави оръжието си и иди да се разходиш. Ти също, Мейси. Това тук ще се реши между Спенсър и Кинг, един на един.

— Хок, ти трябва да си откачил — каза Мейси.

— Хок, какво правиш, по дяволите? — рече Пауърс.

— Излизай, Мейси — рече Хок. — Двамата с Поуъл оставете пистолетите си на масичката и излезте оттук.

— Хок, за бога — рече Пауърс.

— Направете каквото ви казвам — рече Хок, — иначе знаете, че ще ви убия.

Мейси и Поуъл сложиха пистолетите си на масата и тръгнаха към външната врата.

— Какво става тука, по дяволите — рече Пауърс. Сега цветът на лицето му бе поизбледнял, а гласът му бе скочил с една октава. — Не слушайте заповедите на тоя шибан негър, слушайте какво ви заповядвам аз.

— Расово оскърбление — обърна се Хок към мене.

— Това е грозно — казах аз. — Грозни приказки.

— Мейси — рече Пауърс, — повикай ченгетата, когато излезеш. Чуваш ли, Мейси, повикай ченгетата. Ще ме убият. Тоя луд негър иска да ме убие.

Мейси и Поуъл излязоха и затвориха вратата. Сега Пауърс повиши глас:

— Мейси, по дяволите, Мейси.

— Няма ги, Кинг, заминаха — рече Хок. — Време е сега да свършиш със Спенсър, така както беше започнал.

— Аз нямам пистолет. Ти знаеш това, Хок. Аз никога не нося оръжие. Дай ми пистолета на Мейси.

— Никакви пистолети, Кинг. Просто го набий хубаво, както беше започнал преди.

Хок пъхна пистолета под сакато си и се облегна на вратата, скръстил ръце. Лъскавото му абаносово лице беше безизразно. Пауърс, вече станал, отстъпи две крачки назад.

— Хей, чакай малко, виж какво, Хок, ти знаеш, че аз не мога да продължа сам срещу Спенсър. Не знам дори дали и ти би могъл. Искам да кажа, че така не е честно, разбираш ли. Искам да кажа, че това не е начинът, по който работя аз.

Лицето на Хок беше празно. Харви Шепърд стана от канапето, замахна аматьорски, описвайки широк кръг из стаята, и нанесе на Пауърс зашеметяващ удар с дясната ръка. Ударът попадна високо, отстрани в главата на Пауърс, близо до дясното му ухо и го зашемети. В същото време вероятно Шепърд си счупи едно от кокалчетата на ръката. Глупаво е да удариш някой по този начин, но изглежда, че на Харви това не му правеше впечатление. Той налетя отново срещу Пауърс като го удари с лявата ръка по лицето и го събори на пода. Пауърс се сборичка да се докопа до двата пистолета на масата, докато Шепърд се опитваше да го ритне. Аз се изпречих между него и пистолетите, при което той се хвърли напред и ме захапа за десния прасец.

— Господи — казах аз, наведох се и го изправих на крака.

Той посегна да забие двете си ръце в лицето ми и аз го извъртях, за да го отстраня от себе си и го блъснах силно в стената. Шепърд тръгна отново към него и аз протегнах ръка и казах:

— Достатъчно.

Шепърд продължи да напира и трябваше да го хвана за рамото и да го отблъсна назад. Той продължи да напира насреща ми.