Читать «Принцът плейбой» онлайн - страница 5

— Аз предпочитам полезното пред стихчетата за несподелената любов или красотата на дъждовната капка. — От това Бенет се почувства дребен и невъзпитан, и отстъпи: — Ала във всеки случай ще направя каквото мога, за да се почувства новата приятелка на Ив добре дошла.

— Никога не съм се и съмнявал.

Вече поуспокоен, Бенет премина към по-съществени въпроси:

— Арабската кобила трябва да се ожреби по Коледа. Обзалагам се, че ще е жребче. Дракула ще има силни синове. Имам три коня, които би трябвало да са готови за изложението през пролетта, и още един, който мисля, че трябва да се изпрати на Олимпийските игри. Бих искал да уредя това през следващите няколко седмици, за да имат ездачите повече време да работят с конете.

Арманд кимна разсеяно и продължи да върти чашата в ръце. Бенет усети познатото нетърпение и го потисна. Той добре знаеше, че конюшните не са високо в списъка с приоритетите на баща му. Как биха могли да се конкурират с вътрешните работи, външните работи и много деликатната политика в Съвета на короната?

И все пак, не трябваше ли да има и още нещо? Конете не само доставяха удоволствие, но осигуряваха и определен престиж, след като кралският двор на Кордина притежаваше едни от най-добрите породисти коне в Европа. За себе си Бенет смяташе това за единствения си истински принос към семейството и към страната.

Бе работил в конюшните не по-малко робски от който и да било коняр или работник. За толкова години бе научил всичко, което можеше да се научи за развъждането на коне. За свое удоволствие бе открил, че има естествена дарба, която допълваше образованието му. За кратко време бе превърнал един добър развъдник на коне в един от най-добрите. След още десет години, бе сигурен, нямаше да има равен на него.

Имаше моменти, в които чувстваше нуждата да говори за своите коне и за амбициите си с някой друг, освен с работник в конюшнята или специалист по конете. Ала разбираше и винаги бе разбирал, че рядко този друг можеше да бъде баща му.

— Доколкото разбирам, сега не е моментът да го обсъждаме. — Той отпи още една малка глътка от брендито си и зачака баща му да му каже какво му тежи на ума.

— Извинявай, Бенет, боя се, че наистина сега не е моментът. — Бащата изпитваше съжаление. Принцът не можеше да си го позволи. — Какъв ти е графикът за следващата седмица? Можеш ли да ми го кажеш?

— Не съвсем. — Безпокойството се бе върнало. Бенет стана и закрачи от прозорец до прозорец. Колко близко изглеждаше морето, и в същото време колко далеч. За момент му се прииска отново да е на кораб, на сто километра от сушата, а на хоризонта да се задава буря. — Знам, че в края на седмицата трябва да отида до Хавър. „Независимост“ се връща от плаване. Имам среща с фермерския кооператив и няколко обеда. Касел всяка сутрин ми съобщава графика. Ако е важно, мога да го помоля да ти го напечата. Сигурен съм, че ще прерязвам поне една лента.

— Чувстваш ли се притеснен, Бенет?

Бенет сви рамене и допи брендито си. После непринудената му усмивка се върна. В края на краищата, животът бе прекалено кратък, за да се оплаква човек от него.