Читать «Тук и отново» онлайн - страница 129
Мери Хигинс Кларк
Докато се напрягаше да чуе разговора, гласът на Ани прошепна в ухото му:
— И не пий повече, Нед.
— Но…
Той бързо прехапа устни. Бе заговорил на Ани на глас, както правеше напоследък. Човекът, който говореше, не го чу, но Лин му даде знак да замълчи. Очевидно беше притеснена.
Нед отстъпи назад и се скри сред дърветата преди вратата да се отвори. Не видя лицето на човека, който излезе навън и огледа къщата, но бе по-висок от любовника. Мъжът огледа набързо градината и се върна в къщата. Преди да затвори вратата, Нед чу гласа му:
— Полудяваш, Лин.
Никак даже не е луда, помисли си Нед, но този път си държа устата затворена, докато се върна в гаража. Докато отваряше поредната бутилка скоч, започна да се смее. Сети се, че тъкмо бе започнал да обяснява на Ани, че може да пие уиски, когато не си пие лекарствата.
— Забравила си за това, Ани — каза той нежно. — Винаги забравяш.
50.
В неделя сутрин станах рано. Спах неспокойно. Не само защото не исках да се виждам с Лин, но имах странно предчувствие, че ще се случи нещо ужасно. Пих набързо кафе, облякох удобен панталон и лек пуловер и тръгнах към катедралата. Службата в осем часа тъкмо започваше и не обезпокоих никого, докато си търсех място.
Молих се за хората, които бяха загубили живота си, защото Нед Купър бе инвестирал в «Генстоун». Молих се за хората, които щяха да умрат, защото някой бе саботирал ваксината на Ник Спенсър. Молих се за Джак Спенсър, чийто баща го бе обичал толкова много. Молех се на моето малко момченце Патрик, което сега беше ангел.
В девет часа службата свърши и излязох навън. Реших да се поразходя към Сентръл Парк. Беше прекрасна сутрин, която предвещаваше ден с ярко слънце и разцъфнали дървета. Из парка вече се разхождаха много хора, караха колела и кънки. Други бяха насядали на одеяла върху тревата и се приготвяха за пикник.
Помислих си за хората от Гринуд лейк, които бяха мъртви. Дали са предчувствали, че времето им изтича? Баща ми имаше такова предчувствие. Върна се у дома и целуна майка ми преди да тръгне за обичайната си сутрешна разходка. Никога не го беше правил.
Защо ли ми идваха такива мисли?
Искаше ми се денят да мине по-бързо и да дойде вечерта, когато щях да бъда с Кейси. Чувствахме се чудесно заедно. И двамата го знаехме. Защо тогава се натъжавах толкова, когато мислех за него? Дали не се страхувах, че пътищата ни отново ще се разделят?
Потеглих към къщи и се отбих да пия кафе и да хапна поничка. Това малко ме успокои, а когато видях, че Кейси ме е търсил два пъти, настроението ми се оправи още повече. Предната вечер беше ходил на бейзболен мач с един от приятелите си и не можахме да си поговорим.
Звъннах му веднага.
— Вече започвах да се тревожа — каза той. — Карли, този тип Купър е все още на свобода и е опасен. Не забравяй, че ти писа цели три писма.
— Не се тревожи, внимавам — успокоих го. — Купър със сигурност няма да се появи в Бедфорд, нито пък в Гринуич.