Читать «Да паднеш като мъртъв» онлайн - страница 8

— Разбирам — отвърнах аз.

Ние мълчаливо се върнахме в лагера.

Парсънс нещо готвеше и продължаваше да мърмори. Оливър и Вебер не му обръщаха никакво внимание. Както и очаквах, масата бе отрупана с различни части на храстозавъра, а нашите паталогоанатоми изглеждаха шашардисани.

— Нямат мозък — каза Вебер и ни погледна така с Кемпър, сякаш ние сме го откраднали. — Ние не намерихме мозък. Ние не намерихме дори примитивна нервна система.

— Не мога да го проумея — добави Оливър, — как може да живее едно високоорганизирано същество, което няма мозък и нервна система?

— По-добре приберете лавката с месо! — гневно изрева Парсънс, без да мърда от печката. — Или, момчета, ще трябва да ядете прави.

— Добре го каза за лавката с месо — неочаквано се съгласи Вебер. — Доколкото разбрахме, съществото се състои от различни видове месо, като включва и риба и дивеч. А един вид месо много прилича на гущерско.

— Запас от месо за всички случаи — каза Кемпър, — като в един добър ресторант. Може би ние, най-после сме намерили своето съкровище, а?

— Е, ако месото е годно за храна — спокойно добави Оливър. — Ако не се отровим, когато го опитаме, или ако не се покрием с козина.

— Твое задължиние е да извършиш правилно опитите — казах аз. — Донесъл съм клетките. Използувай нашите малки мили приятелчета.

Вебер тъжно изгледа разпореното тяло.

— Първата аутопсия е само един груб и повърхностен оглед — заяви той. — Нужно ни е още едно същество да продължим работата си. Какво ще кажеш, Кемпър?

Алфред мълчаливо кимна, а Вебер прехвърли погледа си на мен:

— Как мислиш, ще можете ли да ни помогнете?

— Сигурен съм, че ще можем — отвърнах бойко аз. — Няма никакви проблеми.

Оказах се прав. Още не бяхме завършили обеда и в лагера се домъкна самотен храстозавър, който спря на шест крачки от масата, печално ни изгледа и падна мъртъв на земята.

Оливър и Вебер работиха без да почиват. Няколко дни поред те рязаха месо и извършваха опити, извършваха опити и отново рязаха месо. Просто не можеха да повярват на това, което намираха вътре в съществата. Споровете им протичаха емоционално с много размахване на скалпелите, а когато настъпваше нощна си лягаха отчаяни. Добре, че работиха заедно, иначе нещата биха свършили с голяма караница.

Кемпър взимаше непрекъснато проби и като вцепенен седеше зад микроскопа. А Парсънс и аз се размотавахме из лагера.

Парсънс понякога се хващаше за работа и взимаше проби от почвата, а после се опитваше да класифицира събраните треви. Анализите даваха идентични резултати — навсякъде господствуваше един и същи вид.

След още няколко дни той започна да записва данните за времето, като правеше и анализи на въэдуха. Но заедно с това непрекъснато мърмореше, като не знаеше, как да започне с отчета.

Аз реших да не му преча и отидох да ловя насекоми, но освен пчелите, които летяха край храстозаврите, така и не намерих нищо. Дълго се вглеждах в синевата на небето, като се надявах да различа самотна птица, но и това беше напразно. Два дни се търкалях легнал на брега на рекичката и се взирах в течащата бистра водица, но не забелязах дори признак на живо същество. Оплетох нещо подобно на мрежа и я поставих в един от малките вирове. След два дни я извадих, като предполагах — беше празна. Нито риба, нито рак.