Читать «Да паднеш като мъртъв» онлайн - страница 10

— Това трябваше някога да се случи, Сейтър — каза той. — Някога. Някога. И се случи.

Излязох на брега и застанах до него. Известно време стояхме мълчаливо, после се усетих, че продължавам да стискам мрежата в ръка. Хвърлих я във водата и дълго гледах, как потъва към дъното.

— Неопровержими доказателства няма — казах аз. — Развитието на храстозаврите в определено направление съвсем не е безсмъртие и не може да се явява безсмъртие. Обратното, развитието на основата на симбиозата е равнозначно на задънена улица. И те моля, не казвай на никого за изводите си, иначе няма да избягаш от шегите им до края на обратния полет.

Не зная, защо в главата ми мина желанието да си губя времето за възпитание на Четириокия. Той упорито ме гледаше, но огънчето на триумфа гаснеше в очите му.

— Ще си държиш езика зад зъбите — тихо и настойчиво продължих аз. — И никому нито дума.

— Благодаря ти, Сейтър — отвърна той. — Ценя доброто ти отношение към мен.

Но по тона му разбрах, че с радост би ме удушил.

Като си „изяснихме“ отношенията, се запътихме към лагера.

* * *

Огромните пирамиди разфасовано месо, на което превръщаха Вебер и Оливър храстозаврите, бяха изчезнали. Масата блестеше неправодоподобно чиста. Парсънс готвеше вечерята и весело тананикаше една от многобройните си песни.

Оливър, Вебер и Кемпър се бяха настанили в креслата, пийваха ликьор и тихо си приказваха.

— Свършихте ли работата? — запитах аз.

Оливър вместо да кимне утвърдително, поклати глава. Наля още една чаша и я протегна на Фулертън. Четириокият я взе без да се колебае. За него подобна стъпка бе огромен напредък. А на мен дори не ми предложиха да пия, защото предварително знаеха, че ще откажа.

— Какво успяхте да установите?

— Нещо доста оригинално — отвърна Оливър. — Ние имаме под ръка едно ходещо меню. Храстозаврите дават млеко, снасят яйца, събират мед. Месото им е шест вида на различни животни, два сорта пилешко, рибно филе и още някаква хранителна маса, но каква е, така и не можахме да определим.

— Снасят яйца — повторих аз думите му, — дават мляко… значи ли това, че възпроизвеждат себеподобни?

— Разбира се — уверено отвърна Вебер, — а ти май мислиш нещо друго?

— Тогава, къде са им децата?

Вебер хлъцна.

— Изглежда, приплода държат в специални места, които се намират далеч оттук.

— Или е разработен контрол над раждаемостта, който постепенно е преминал в инстинкт — предположи Оливър. — При това подобен инстинкт добре се съгласува с тази идеално балансирана екологична ситуация, за която говореше Кемпър.

— Невероятно — отново изхлъцка Вебер.

— Невероятно ли?! — възкликна Кемпър. — Десетки пъти е по-вероятно, отколкото отсъствието на мозък и нервна система при храстозаврите. И е много по-вероятен, отколкото наличието на микроорганизми в съществата.

— Ех, твоите бактерии са едни! — Вебер на един дъх изпразни чашата и така подчерта негодуването си.

— Моето си е мое — усмихна се Кемпър. — Само че защо храстозаврите буквално са натъпкани с тях? Бактериите са разпръснати равномерно по целия организъм и си приличат една на друга като две капки вода. Всъщност, са от един и същи вид. Както е известно на всички, жив организъм, включително и човешкия, за нормалната си работа има нужда от присъствието на стотици видове бактерии и микроорганизми. А при храстозаврите тази роля се изпълнява от един вид. — Той намигна на Вебер. — Няма да сгреша, ако кажа, че именно наличието на тези бактерии обуславя отсъствието на мозък и нервна система. Те ги заменят. Нещо повече! както виждаме, те прекрасно се справят със задълженията си.