Читать «Да паднеш като мъртъв» онлайн - страница 21

— Ти беше прав — прошепнах аз, — когато разсъждаваше за защитния механизъм, помниш ли?

— Сега ние знаем, че той съществува — съгласи се Вебер. — По-добър защитен механизъм не мога да си представя. Той е непреодолим. Фауната на планетата не се опитва да се бори с нас, просто ни адаптира и трансформира в себеподобни. Не е удивително, че на планетата съществуват само храстозаври, не е удивително, че екологията е пределно проста. Стъпвайки в този свят, вие попадате в капан. Достатъчно е да пийнете глътка вода, да сдъвчете листче трева, да опитате парченце месо…

Оливър излезе от тъмното и застана срещу мен.

— Ето ти диетичната чанта и записките.

— Но аз не мога да излетя без вас!

— Забрави ни! — изкрещя Парсънс. — Ние вече не сме хора, нима не го разбираш?! След няколко дни…

Той грабна лампата, отиде при клетките и ги освети.

— Погледнете само! — възкликна той.

Животни в привичния смисъл на думата нямаше. Кълбета, половинки от кълбета от същото вещество като в ямата… А около половинките тъпчеха с крака мънички храстозаври.

— И ти искаш да останеш. — Кемпър ме погледна съчувствено. — Е, какво пък, оставай. А след ден или два при тебе ще дойде храстозавър, ще падне мъртъв в краката ти и ще си загубиш ума да изчисляваш, кой от нас си приготвил за обяд!

Гласът му звънеше като от натегната струна и когато произнесе последната дума, се обърна… Оказа се, че всички момчета стоят с гръб към мен. Усетих ужаса на самотата.

Вебер вдигна от земята брадвата и тръгна по клетките, като чупеше катинарите и пускаше на свобода малките храстозаври.

Бавно тръгнах към кораба, изкачих се по стълбата, като здраво притисках до гърдите си чантата. Спрях пред входния люк, обърнах се, опитах се за последен път да обхвана с поглед лагера и всички мои другари и разбрах, че не мога да ги напусна. Та ние бяхме прекарали заедно толкова години! Те ми се шегуваха, аз непрекъснато се усамотявах и хапвах самичък, и така не усещах миризмата на пържено…

Помислих си, че дори не си спомням, откога се тъпча с този боклук, леплив и безвкусен, но заради проклетия си стомах аз никога не бях опитвал нормална човешка храна. Може би момчетата да са по-щастливи от мен дори в дадения миг. Та нали човек, превръщайки се в храстозавър, никога няма да остане гладен и стомахът му винаги ще бъде пълен с приятна на вкус апетитна храна. Храстозаврите ядат само трева, но може би, когато аз се превърна в храстозавър, тревата ще стане за мен истинско лакомство — като недостъпната ми сега тиквена баница?

Стоях пред люка и размишлявах за храната.

Диетичната ми чанта получи с моя помощ значително първоначално ускорение, разсече тъмнината и се изгуби в нея. Листата със записите закръжаха из въздуха и бавно се заспускаха към земята.

Върнах се в лагера и веднага се сблъсках с Парсънс.

— Какво има за вечеря? — запитах аз.

info

Информация за текста

Clifford Simak

Drop Dead, 1956

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

[[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Поредица_SF_трилър|МИГ ОТ БУРЯТА (ТВЪРДА ФАНТАСТИКА)]]. 1994?. Изд. Неохрон, Пловдив. SF Трилър, No.21. Ред.; съставител: Ц. СЪМНАЛИЕВА; Ивайло РУНЕВ. Превод: не е указан (вероятно Красномир КРАЧУНОВ). Формат: 115×165. Страници: 192. Цена: 22.00 лв.