Читать «Да паднеш като мъртъв» онлайн - страница 11

Парсънс през цялото време се вслушваше в разговора. о едно време се приближи към тях, а в ръката си стискаше голямата вилица, която използуваше за бъркане.

— Защо не ме питате мен — заяви той, — а аз ще ви отвърна, че храстозаврите са неправилни от главата до опашката. Подобни животни не са съществували до сега и не трябва да съществуват.

— Но ги има — забеляза Кемпър. — И от този факт не може да се избавим.

— Тогава, кажете ми, какъв е смисъла на факта?! Един вид животно е монополизирал жизненото пространство на цялата планета и се храни с единствено съществуващия вид трева. При това съм напълно сигурен, че количеството трева, до последната сламчица, съответствува точно на общия брой храстозаври… Дори и най-малкото отклонение от оптималното количество храна е отстранено!

— И какво му е лошото, че живота им се подчинява на логиката? — запитах аз, като се опитах да го „бодна“ и подтикна, но веднага си помислих, гледайки вилицата в ръката му, че вместо отговор може да ме подгони с нея.

— Какво ли!!! — изгърмя Парсънс. — Природата не е статична субстанция, тя нито за миг не спира своето развитие. Но на тази планета ние се натъкнахме на автоматизирана биостанция, а още по-вярно — биозавод. Интересно, кой регулира потока на продукцията? И от кой е заложена програмата за ограничаване на развитието?

— Като преценяваш вярно ставащото, ти неправилно формулираш въпроса, който ни интересува — каза спокойно Кемпър. — Ти незабелязано прескочи край нещо по-важно: защо? — а не кой. По какъв път е вървяла еволюцията на живота на планетата? Защо природата е стигнала до подобно нещо?

— Няма никакво планиране — кисело се усмихна Вебер, — сам го знаеш, макар да изричаш толкова глупости.

За известно време разговорът се прекъсна. Парсънс се върна при печката. Фулертън отиде да се разхожда, него изглежда го шокира разговорът, ама че идиотизъм, да се спори за някакви си там яйца и мляко?

Дълго стояхме мълчаливи и едва след петнадесетина минути Вебер каза:

— Боб, помниш ли първата нощ? Дойдох да те сменя на поста и ти казах… — той ме погледна. — Помниш ли?

— Разбира се, ти приказваше за възможностите на развитието на симбиозата.

— Сега ти мислиш ли другояче? — запита Кемпър.

— Даже и не зная… Нима може симбиозата да стигне толкова високо ниво? Симбиозата е логически край на еволюцията на живите същества на една планета, нали? Ако моите предположения са правилни, то храстозаврите са идеален пример за симбиозата. Представете си много-много отдавна живите същества са се събрали заедно и са решили, че е време да се обединят. И тогава всички, и растения, и животни и бактерии са се слели в едно същество…