Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 96

— Извинете ме — бързо изрече тя и се опита да звучи бодро. — Много мило от ваша страна, че отидохте снощи в Кънектикът да вземете снимките. Винс Д’Амброзио ми каза, че е трябвало да промените плановете си.

— Те не бяха свързани с нещо важно — Крис усети, че Дарси би искала да не обръща внимание на скръбта й. — Има страшно много снимки — продължи той сухо. — Сложил съм ги на масата в заседателната зала. Предлагам да им хвърлите един поглед. Ако предпочитате да ги гледате вкъщи или на работното си място, ще уредя да ви ги изпратят. Ако искате да видите само част от тях, това също може да се уреди. Познавам повечето от хората на снимките. Някои, разбира се, не познавам. Във всеки случай, да идем да ви ги покажа.

Слязоха на долния етаж. Дарси видя, че през петнадесетте минути, докато беше в кабинета на Крис Шеридън, тълпата, която оглеждаше вещите за следващия търг, беше нараснала значително. Тя обичаше търговете. Като малка редовно придружаваше дилъра, който представляваше родителите й. Те никога нямаха време сами да ходят по търгове. Щом се разбереше, че някой от тях се интересува от някоя картина или антика, цената й мигновено скачаше. Дарси изпитваше неудобство всеки път, когато чуеше майка си или баща си да разказват историята на техните завоевания.

Тя крачеше редом с Шеридън към задната част на сградата, когато съзря цилиндрично писалище и се спусна към него.

— Това истински „Рьонтген“ ли е?

— Да, истински — Крис погали с ръка махагоновата му повърхност. — Разбирате ли от антики? От нашия бизнес ли сте?

Дарси си спомни „Рьонтген“-а в библиотеката на къщата в Бел Еър. Майка й обичаше да разказва историята как Мария Антоанета го била изпратила като подарък на майка си, императрицата, и по тази причина било спасено от продажба по време на Френската, революция. Очевидно това също е било изнесено от Франция.

— От нашия бизнес ли сте? — повтори въпроса си Крис.

— О, извинявайте — усмихна се Дарси, като си спомни за хотела, който подновяваше с мебели, купени от разпродажбите в хорските гаражи. — Може и така да се каже.

Крис недоумяващо я изгледа, но не зададе повече въпроси.

— Оттук надолу.

Широк коридор водеше към помещение с двойна врата. Вътре имаше банкетна маса от времето на крал Джордж, покрита със защитна тъкан. Върху нея на редички спретнато бяха подредени албуми, годишни споменици със снимки, фотографии в рамки, кутийки с диапозитиви.

— Не забравяйте, че всички те са правени някъде преди петнадесет и осемнадесет години.

— Знам — Дарси преценяваше обема на материала. — Често ли ползвате стаята?

— Не толкова често.

— Ще бъде ли възможно тогава да оставим всичко тук, за да идвам да ги гледам? Проблемът е, че когато съм на работа, съм винаги много заета. Жилището ми не е много голямо, пък и не стоя дълго време там.

Крис знаеше, че не е негова работа, но не можа да се въздържи и каза:

— Агент Д’Амброзио спомена, че и вие отговаряте на обяви за запознанства — видя как чертите на лицето на Дарси се удължиха.

— Ерин не искаше да отговаря на обявите — каза тя. — Аз я убедих. Единственият начин, по който мога да изкупя това, е да се опитам да помогна да намерят убиеца. Имате ли нещо против да идвам тук? Обещавам, че няма да безпокоя нито вас, нито служителите ви.