Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 8

„Хубавец“, каза си той и се възхити на снежнобялата риза, която стоеше елегантно върху мускулестите гърди и тънката му талия. Посегна да вземе сакото си и му стана приятно от допира с фината шотландска вълна. Беше тъмносиньо с едва забележими райета, които се подчертаваха от дребните червени фигури на връзката му. Всеки детайл от облеклото му му придаваше вид на преуспяващ банкер, на почтен гражданин на Скарсдейл, предан съпруг на Сюзън Фроли Фокс, баща на четирима хубави палавници.

„Никой — помисли си Дъг, обзет от приятно задоволство, — не би ме заподозрял, че водя и друг живот — живота на освободен от семейни задължения илюстратор на свободна практика, с апартамент в благословен с анонимност жилищен блок, наречен «Лондонски тераси», в западната част на Двадесет и трета улица, плюс тайна квартира в Полинг и ново голямо «Волво».“

Огледа се за последен път в голямото огледало, нагласи кърпичката в джобчето на сакото си и като се увери, че не е забравил нищо, се отправи към вратата. Спалнята винаги го дразнеше. Античната френска провансалска мебел в тази проклета стая бе аранжирана от някакъв известен дизайнер, а благодарение на Сюзън приличаше на най-обикновен килер. По канапенцата бяха натрупани купища дрехи, върху тоалетката безразборно бяха разпръснати сребърни тоалетни принадлежности. Стените бяха облепени с детски рисунки. „Да изчезвам оттук“, помисли си Дъг.

В кухнята цареше обичайната суматоха. Тринадесетгодишният Дони и дванадесетгодишната Бет дъвчеха с пълни усти. Сюзън непрекъснато повтаряше, че училищният автобус вече чака долу. Бебето се клатушкаше около тях, напикано и с изпоцапани ръчички. Триш повтаряше, че днес не иска да ходи на детска градина, а иска да си стои вкъщи и заедно с мама да гледа „Всички мои деца“ по телевизията.

Сюзън бе облякла върху нощницата си стар фланелен халат. Когато се ожениха, тя беше много хубаво момиче, но хубавото момиче сега се беше запуснало. Тя се усмихна на Дъг и му наля кафе.

— Палачинки ли искаш или нещо друго?

— Нищо не искам. — „Няма ли някога да престане да ми задава тези въпроси всяка сутрин?“ Дъг бързо се отмести, тъй като бебето се опита да прегърне крака му. — По дяволите, Сюзън, ако не го миеш, поне не му давай да се приближава до мен. Не мога да ходя на работа с лекета.

— Автобусът! — изкрещя Бет. — Довиждане, мамо. Довиждане, татко.

Дони грабна учебниците си.

— Ще дойдеш ли на баскетболния мач довечера, татко?

— Ще се върна късно, сине. Имам важна среща. Следващия път непременно ще дойда, обещавам.

— Добре — Дони блъсна вратата след себе си.

Три минути по-късно Дъг беше в мерцедеса си на път за гарата, укорителното „опитай се да си дойдеш навреме“ на Сюзън още звучеше в ушите му. Усети как нервите му започват да се отпускат. На тридесет и шест години, вързан до една дебела жена и четири шумни деца в един провинциален дом. Мечтата на американеца. На двадесет и две годишна възраст си беше мислил, че постъпва умно, като взема Сюзън за жена.