Читать «Обява за запознанства» онлайн - страница 131

— Извинявай — каза Майкъл. Той продължаваше да стои с гръб към нея.

„Смени партньора си и танцувай.“ Той си тананикаше началните тактове с оркестъра, докато намаляваше звука, и се обърна към нея.

Помогни ми, молеше се Дарси. Помогни ми, Господи. Той не трябва да види пръстена. Той я гледаше втренчено. Тя бързо допря ръцете си и успя да нахлузи пръстена, преди той да дойде при нея с разтворени ръце.

— Никога не сме танцували заедно, Дарси. Танцувам добре, а знам, че и ти също.

Тялото на Ерин беше намерено с обувка за танци на единия й крак. Беше ли танцувала с него в тази стая? В тази стая ли беше умряла?

Дарси се облегна на канапето.

— Когато ти разказвах, че Нона, Ерин и аз ходехме на часове по танци, не разбрах, че и ти се интересуваш от тях, Майкъл.

Той отпусна ръце, взе чашата си с шери. Този път седна толкова на края на стола, че изглеждаше, сякаш краката му, подпрени на пода, единствено го пазеха да не падне.

Сякаш всеки миг е готов да скочи отгоре й.

— Обичам да танцувам — каза той. — Мислех, че е по-добре за теб да не мислиш за приятните часове по танци, които сте имали с Ерин.

Дарси отметна глава, като чели премисляше отговора му.

— Ти няма да спреш да караш кола само защото някой, когото обичаш, е претърпял автомобилна злополука, така ли е? — тя не дочака отговора му, но се опита да смени темата. Оглеждаше столчето на чашата. — Красива чаша.

— Купих цял сервиз във Виена — отвърна той. — Кълна се, в тях шерито е по-вкусно.

Дарси му се усмихна в отговор. Сега звучеше както онзи Майкъл, когото познаваше. За миг странният израз в очите му изчезна. Дръж го в това състояние, я предупреждаваше интуицията й. Говори му. Карай го да ти говори.

— Майкъл — гласът й стана колеблив, доверителен. — Мога ли да те помоля за нещо?

— Разбира се — погледна я с интерес.

— Струва ми се, онзи ден ми каза, че карам моите родители да платят за онези думи, които ме нараниха толкова дълбоко, когато бях малка. Възможно ли е да постъпвам толкова егоистично?

По време на двадесетминутния полет с хеликоптера Винс трескаво прехвърли през главата си всички подробности от разследването. „Майкъл Наш. Седях в кабинета му и си мислех, че е един от малкото психоаналитици, с които човек може да се разбере. Не беше ли това преследване напразно? Защо пък човек с финансовите възможности на Наш да няма някакво убежище в Кънектикът или нагоре из щата Ню Йорк?“

Възможно беше да има, но при наличието на целия този имот най-вероятно беше да води жертвите си тук. През бръмченето на мотора Винс чуваше в главата си имената на серийни убийци, които криеха жертвите си по таваните и мазетата на собствените си къщи.

Хеликоптерът кръжеше над селския път.

— Там! — Винс посочи надясно, където се виждаха два лъча, които образуваха пътеки от светлина в тъмното. — Полицията в Бриджуотър каза, че ще паркират точно пред входа на имението. Спускай се.

Отвън голямата къща беше потънала в тишина. Светеха само няколко прозореца на долния етаж. Винс настоя Нона да остане отвън заедно с пилота. Затича се по дългата алея и позвъни на вратата.