Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 8

— Значи съм прав, инквизитори! — изревах. — Първо изтезание, после убийство. И се наричате цивилизовани. Защо го правите?

Последният литър вода се оттече през сифона и вратата бавно се отвори. Насочих пистолета към нея. Нямах нищо против да ме удавят, стига да можех да взема със себе си кретена полковник или сержанта садист.

Нещо тъмно се появи през открехнатата врата. Пистолетът изгърмя и куршумът се заби в него. Куфарче.

— Спрете стрелбата! — ме призова мъжки глас. — Аз съм вашият адвокат.

— Той има само един патрон, не бойте се — чух гласа на полковника.

Куфарчето колебливо влезе в камерата, следвано от сивокос мъж, облечен в избродирана със злато и инкрустирана с диаманти черна тога, с каквато се кичат адвокатите из цялата Галактика.

— Аз съм вашият служебен адвокат, Педерасис Наркозес.

— Каква ми е ползата, щом като процесът ще се гледа след екзекуцията?

— Никаква. Но такъв е законът. Сега трябва да ви разпитам, за да мога да проведа защитата ви на процеса.

— Това е лудост. Аз ще съм умрял!

— Така е. Но такъв е законът. — Той се обърна към полковника. — Трябва да остана насаме с клиента си. Това също е част от закона.

— Имате десет минути, не повече.

— Ще стигнат, Пуснете моя асистент след пет минути. У него са съдебните документи и последната дума.

Вратата се захлопна и Наркозес отвори куфарчето си. Извади от него пластмасово шише, пълно с някаква зеленикава течност. Махна капачката и ми го подаде.

— Изпий го, цялото. Аз ще ти държа пистолета.

Подадох му оръжието, взех шишето, помирисах го и се изкашлях.

— Ужасно. Защо трябва да го изпия?

— Защото аз ти казвам. Това е от жизнено значение и нямаш друг избор.

Което беше вярно. Всъщност не беше ли все едно? Изгълтах го. Шампанското беше къде-къде по-вкусно.

— Сега ще ти обясня — каза той, запуши бутилката и я прибра в куфарчето. — Ти току-що изпи тридесетдневна отрова. Това е съставен от компютър комплекс от токсини, които в момента са неутрални, но след тридесет дена ще ти причинят ужасна смърт, ако не получиш противоотровата. Която също е съставена от компютър и дубликатът й е невъзможен.

Той съвсем благоразумно отскочи назад, когато се хвърлих към него. Но веригата на глезена ми попречи да го достигна. Пръстите ми се свиха безполезно точно пред гърлото му.

— Ако престанеш да дращиш във въздуха, ще ти обясня — каза Наркозес с нотка на отегчена изтънченост. Зачудих се дали го прави винаги. Скръстих ръце и отстъпих назад.

— Така е по-добре. Макар да съм адвокат с лиценз за работа на тази планета, аз съм също така представител на Галактическия съюз.

— Страхотно. Паскьонджаците искат да ме удавят, вие ме отравяте… Не беше ли тази Галактика мирна?

— Губиш време. Тук съм, за да те освободя. При определени условия, разбира се. Съюзът има нужда от криминален престъпник. Човек, който е едновременно и опитен, и благонадежден. Което си е чист оксиморон. Ти доказа криминалните си способности с почти успешната кражба. Отровата гарантира твоята благонадеждност. Мога ли да смятам, че ще сътрудничиш? В най-лошия случай животът ти се удължава с тридесет дни.