Читать «Пътят пред нас» онлайн - страница 9

— Наливай до горе! — казах на приближилия се бензинаджия. Той мушна човката, на маркуча и горивото засвистя в резервоара. Щом заредих, извих машината и оставих столицата зад гърба си. Набрах скорост, а Мария подскочи на седалката:

— Сега пък накъде тръгна?

— Чака ни дълъг път, собственичке!

— Колко дълъг?

— Около петстотин километра, а после ще видим! Тя се приближи до мен, обви ръка край врата ми и ме целуна по ухото:

— Какво ще видим после, Вальо?

— Колко ще издържим ние двамата!

— Искаш ли го наистина?

— Да!

— Повече от свободата си?

Ама, че хлапачка! Тя не разбираше, че свободата изобщо, беше някакво илюзорно понятие, почти без смисъл.

Възможността да се лиша от свободата си сам, за нещо толкова хубаво, като чувството, което изпитвах към нея, бе самата свобода. И понеже нещо много сложно се получи, отвърнах:

— Обичам те!

Камионът наистина бе абсолютна бракма, но имаше много мелодични тромби. Натиснах ги продължително и затова не чух какво ми каза Мария. Обаче се досетих. Но няма да го споделя, защото това беше много лично нещо и трябваше да си гледам пътя. А има ли нещо по-хубаво от пътя, който е пред нас?

info

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и редакция: Алекс Болдин, 2007

Публикация:

СИНИЯТ КОН, разкази, българска, първо издание

Красимир Бачков — автор, Елка Няголова — редактор, Станислав Филипов — художник

Рекламна къща „Пастел“ — предпечат. Печатница „Н. Здравков“. Издателство „Звезди“.

ISBN: 954-9514-02-1

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/3113)

Последна редакция: 2007-07-11 23:16:20