Читать «Пътят пред нас» онлайн - страница 8

— Какво очакваш от мен? Да обещая, че ще съм послушно дете? — изръмжах неохотно. Пак се опитваха да ми надянат хомот.

— Ако наистина си решил, да започнеш начисто, от ден първи, сега ще подкараш тоя глупав камион към твоя град! Ще ме представиш на бившата си жена и родителите си и ще им обясниш всичко! Ще го направиш; ако ме искаш разбира се! Ако ти трябвам само за леглото, обръщай и карай в квартирата ми! За мен не е проблем да преспя един път с тебе! Казах вече, че ми харесваш!

— А защо само веднъж? — опитвах да се пазаря — Не може ли повече?

— Не ставай нахален! Това ще ти е подарък за Коледа! Решавай сега!

— Какво да решавам, като ти вече всичко си решила?

— Изборът е твой, скъпи! — присмя ми се тя.

— Не обичам друг да ми казва какво да правя, Мария! Дори решението да ми харесва! Точно затова избягах, ако си спомняш! И не мисли, че съм умрял за едното чукане! Не приемам никакви подаръци, ако ще ми поставят условия! Ясно? — бях повишил глас, без да усетя.

— Добре, не викай! — пак залепи длан на устата ми тя.

— Измити ли са ти ръцете? — хванах я за пръстите и ги захапах със зъби. Стиснах леко и тя изписка престорено:

— Знаех си аз, че си големият лош вълк! Ще ме ядеш ли, или ще си умра невкусена?

— Направо умирам от глад! — заявих и се нахвърлих да го доказвам. Кабината на камиона не бе комфортна като квартирата и, но определено бе за предпочитане пред моята. Като свършихме я запитах:

— Защо не каза, че ти е за пръв път?

— Защото не ме пита! И защото с теб всичко ми е за пръв път — автостопа и чукането, и желанието да бъда само твоя!

— И желанието да бъда само твой! — провокирах я, но тя не се смути:

— Защо не? Аз не обичам да деля своето с другите!

— Че откога съм твоя собственост?

— От сега!

— Така ли?

— Така!

— Е, — въздъхнах — май пак ще те разочаровам! Не съм ти джобно ножче и нямам намерение да ставам такова, госпожичке! Свободен човек съм и ще правя каквото си искам, дори и да не ти харесва!

— Защо, до тук всичко ми хареса!

— От тук нататък, обаче?

— Ти ще кажеш!

— Какво да кажа?

— Какво ще правиш!

— Нищо няма да казвам, а ще запаля камиона и ще тръгнем!

— Закъде?

— Има ли значение?

— За мен има, но това тебе, като СВОБОДЕН човек — тя натърти на думата — изобщо не те засяга!

— Добре! — съгласих се и завъртях стартера. Дадох мигач и обърнах Към София. Включих на по-висока предавка и погледнах към Мария. Беше се отпуснала спокойно на седалката и гледаше през страничното стъкло. Не изглеждаше на разстроена.

— Какво ме зяпаш? — беше уловила погледа ми в отражението на стъклото — Мислиш, че ще ревна да се оплаквам ли?

— Не съм казал такова нещо!

— Но си го помисли?

— Няма такава работа!

Тя се завъртя към мен и закрещя:

— Мисли си каквото искаш! Прави каквото искаш! Все ми е едно, щом сме заедно! — и за да не бъде отстъплението и пълно, добави — Мръсно прасе такова!

— Е, да чуя и аз една хубава приказка от тебе! — облекчено въздъхнах. Дълбоко в себе си, се надявах да стане точно така. Напред, встрани блеснаха неоновите светлини на някаква бензиностанция. Намалих и спрях до, нафтовата колонка.