Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 4

Аз бях единствената смъртна, която знаеше за тайната самоличност на новите кръвосмучещи жители на града и направо си умирах да отида и да разкажа всичко на местния вестник. Заглавието на първата страница щеше да гласи: „Готическо момиче печели джакпота — Рейвън Мадисън печели нобелова награда за изравяне на мъртвите.“

Отдолу, под статията, една цветна снимка щеше да улавя мен, Луна, Джагър и Александър… Или всъщност само мен, тъй като те нямаше да излязат на снимката.

Ако разкажех за моите открития, моят живот на аутсайдер щеше да бъде излъчен из цялата страна. Може би щяха да ме карат в лимузини, а чакащият ме публицист щеше да ме изпрати на турне с частният си джет по Гълфстрийм. Щях да съм резервирана за интервюта от CNN, Опра и MTV, за да разкажа за своите спомени. Личният ми асистент щеше да се грижи да не ми липсва нищо, да имам пълна купа от черните дъвчащи прилепи, както и непрогледна тъмнина. Личният му стилист щеше да ме следва неотлъчно, нанасяйки отново татуировки, поставяйки ми сини кичури коса и обличащ ме по последният готически писък на модата.

Но вместо да разказвам за откритията си на света, аз трябваше да пазя тайната на Джагър и Луна — че близнаците наистина бяха вампири.

Не е било винаги така. Александър ми споделил, че когато близнаците на семейство Максуел се родили, бързо било установено, че Луна не е вампир като всички останали в семейството, а по-скоро човек — генетична нишка, която ни отвеждаше поколения назад чак до една смъртна прапрабаба. Имало дадено обещание, че на осемнадесетият си рожден ден, Александър трябвало да се срещне с Луна на свещена земя за брачната церемония, когато той трябвало да се обвърже с нея завинаги. Но когато този ден дошъл, Александър решил, че двамата с Луна заслужават да прекарат вечността с някого, когото обичат. След като Александър нарушил обещанието, което си били дали двете семейства, Джагър започнал да търси начин да си отмъсти на Александър. Веднъж щом Луна била променена от друг вампир, но на обикновена земя, тя се бе присъединила към брат си в Дулсвил, за да се срещне с един смъртен тийнейджър, с когото да прекара вечността. Знаех, че ако разкрия тайната самоличност на близнаците, щях да издам и Александър. Щях да поставя гаджето си в смъртна опасност, а можеше дори и да го загубя завинаги.

Така че вместо да съм на корицата, бях под прикритие.

Ироничното бе, че трябваше да убедя Тревър, който бе пуснал клюката отначало, че е бил прав през цялото време и сега бе пръв в редицата да стане жертва на смъртоносният дует Джагър-Луна. И макар че нито един човек на земята не ме отвращаваше повече от Тревър, аз бях длъжна да го предупредя за опасността. И най-важното, ако някой толкова извратен като Тревър станеше вампир, цял Дулсвил щеше да е в опасност след залез слънце.

На паркинга на Дулсвил, по време на прожекцията на „Нежност в положен ковчег“, Александър и аз бяхме измамили Джагър и той повярва, че аз наистина съм ухапана и превърната във вампир. Но няколко дни по-късно, на един карнавал, двамата бяхме срещнали Луна в Къщата на Огледалата и аз бях единствената, чиито образ се отрази в огледалото. Дали Джагър щеше да повярва на собствените си очи, или пък на думите на сестра си?