Читать «Яростта (Книга трета)» онлайн - страница 70

— Но от какво ще ни пазите?

— Забравих, че ти не знаеш. Това също е дълга история, но… ами, накратко, срещу това, което ме уби. Това, което насъска кучетата да нападнат хората по време на възпоминателната служба за мен. Това е нещо лошо Мат, и изглежда от известно време това невидимо зло обитава Фелс Чърч. Та утре вечер ще се постараем да го възпрем. — Опита се да превъзмогне неудобството, което изпитваше. — Виж, съжалявам, но наистина трябва да тръгвам. — Погледът й, противно на желанието й, се насочи към синята вена на шията му.

Когато с усилие успя да го откъсне и да погледне лицето му, видя, че шокът бе отстъпил място на разбирането. И на нещо още по-невероятно: на приемането.

— Всичко е наред — рече Мат.

Не беше сигурна, че е чула правилно.

— Мат?

— Казах — всичко е наред. Преди не ме заболя.

— Не. Не. Мат, честно. Не съм дошла за това…

— Зная. Затова го искам. Искам да ти дам нещо, за което не си ме молила. — Замълча за миг и добави: — Заради доброто старо приятелство.

Стефан, помисли си Елена. Но Стефан й бе казал да дойде, да дойде сама. Стефан е знаел, осъзна тя. И нямаше нищо лошо. Това беше неговият подарък за Мат и за нея.

Но аз ще се върна при теб, Стефан, помисли си тя.

— Утре ще ви помогна — каза Мат, докато Елена се навеждаше към него. — Дори и да не съм поканен.

После устните й докоснаха шията му.

13 декември, петък

„Мило дневниче,

Довечера е съдбовната нощ.

Зная, че вече съм писала това и преди или поне така си мисля. Но довечера е голямата нощ, когато всичко ще се случи. Това е.

И Стефан го предусеща. Днес, като се върна от училище, ми каза, че балът ще се състои — господин Нюкасъл не искал да създава излишна паника, като го отмени или нещо такова. Щели да осигурят «охрана отвън», което предполагам означава, че ще има полицаи. И може би господин Смолуд ще доведе приятелите си с пушките. Каквото и да се случи, не ми се вярва, че те ще са в състояние да го спрат. Не зная дали и ние ще можем.

Днес валя през целия ден. Пътищата са затворени, което означава, че нищо на колела не може да влезе или да излезе от града. Освен ако не дойдат снегорини, което може да стане най-рано утре сутринта, а тогава вече ще е прекалено късно.

А и във въздуха витае нещо странно. Не е само снегът. Сякаш дебне нещо много по-студено. Все едно океанът се отдръпва, преди да залее приливната вълна. И когато нахлуе…

Днес си мислех за другия си дневник, този, който е под разхлабената дъска в дрешника в спалнята ми. Ако изобщо вече притежавам нещо, то това е този дневник. Мислех си да го взема, но не искам пак да отивам вкъщи. Не смятам, че ще мога да го понеса, а освен това зная, че леля Джудит няма да го преживее, ако ме види.

Изненадана съм как всички успяват да се справят. Мередит, Бони — особено Бони. Е, и Мередит също, имайки предвид какво е преживяло семейството й. И Мат, разбира се.

Те са добри и верни приятели. Забавно е как някога си мислех, че не бих могла да оцелея, без да съм заобиколена от тълпа от приятели и обожатели. А сега съм напълно щастлива да имам само трима. Защото те са истински приятели.