Читать «Яростта (Книга трета)» онлайн - страница 63

— Психолог. Но не от тези, които те карат да легнеш на кушетката. Аз съм изследовател, експериментиращ психолог — добави припряно, когато останалите си размениха погледи. — От университета „Дюк“. Знаете, където започна експерименталната програма за изучаване на екстрасензорните възприятия.

— Става дума за онези хора, които, без да гледат, могат да познаят коя карта си изтеглил от тестето? — попита Бони.

— Да, е, разбира се, сега нещата са се развили малко повече. Не че не бих искал да те тествам с картите на Райн³, особено докато си изпаднала в някой транс. — Лицето на Аларик се озари от типичното за учения любопитство. После се прокашля и продължи: — Но аз, както казах, започнах с експериментите преди две години, докато пишех научна разработка по парапсихология. Не се опитвах да докажа съществуването на свръхестествени сили, просто исках да изуча възможността им за психологическо въздействие върху хората, които ги притежават. Присъстващата тук Бони е типичен пример за това. — Аларик продължи с лекторски тон: — Какъв е ефектът на способностите й върху самата нея? Какво й струва — духовно и емоционално — да се справя с тези свои сили?

— Ужасно е! — бурно го прекъсна Бони. — Вече не ги искам! Мразя ги!

— Е, значи ме разбираш — кимна Аларик. — Ти би била много интересен случай за изследване. Проблемът беше, че не можех да попадна на някой с реални парапсихични възможности. Съгласен съм, че има много измамници — хора, които гледат на кристална топка, търсят вода или подземни богатства с пръчка и всякакви други, за които може да се досетиш. Но не успях да открия никой с истински възможности, докато не се свързах с един приятел от полицията. Имаше една жена в Южна Каролина, която твърдеше, че е била ухапана от вампир и оттогава постоянно имала кошмари. Когато попаднах на нея, дотолкова бях свикнал да си имам работа с измамници, че очаквах и тя да е от тях. Но тя не беше, поне не лъжеше за това, че е била ухапана. Но никога не успях да докажа, че наистина е медиум.

— А как си бил сигурен, че действително е била ухапана? — попита Елена.

— Имаше медицинско свидетелство. Следи от слюнка в раните й, близка до човешката, но не съвсем същата. Съдържаше антикоагуларно вещество, подобно на това, което е открито в слюнката на пиявиците… — Аларик се сепна и продължи припряно: — Както и да е, бях сигурен. И така започна всичко. След като се убедих, че с онази жена действително се е случило нещо, започнах да търся други подобни случаи. Не бяха много, но все пак съществуваха хора, които се бяха срещали с вампири. Изоставих всичките си останали проучвания и се съсредоточих върху откриването на жертвите на вампирите и изследването им. Без да се хваля, но станах най-добрият експерт в областта — заключи Аларик скромно. — Написал съм няколко статии…

— Но никога не си виждал вампир — прекъсна го Елена. — Искам да кажа, досега. Така ли е?

— Ами… не. Не и на живо. Но съм написал монографии… и такива неща. — Гласът му заглъхна.

Елена прехапа устни.