Читать «Мечтаят ли роботите за електроовце?» онлайн - страница 6

Рик се върна обратно при овцата, зарови пръсти в бялата пухкава козина — руното поне беше оригинално — и най-сетне напипа онова, което търсеше: скрития пулт за управление на механизма. Той вдигна капака и показа пулта на изненадания Барбър.

— Виждате ли? Разбирате ли сега, защо толкова много искам вашето жребче?

След известна пауза Барбър най-сетне намери сили да отговори:

— Бедни приятелю. Винаги ли е била така?

— Не — поклати глава Рик и затвори капака на пулта, след това се изправи и се обърна към своя събеседник. — В началото имахме истинска овца. Подари ни я бащата на жена ми, когато реши да емигрира. После, преди около една година, спомняте ли си една сутрин, когато я закарах на ветеринарен лекар. Вие тъкмо се бяхте качили, после дойдох и аз и я видях, че лежи и няма сили да стане.

— Да, малко след това успяхте да я вдигнете — припомни си Барбър. — Изправихте я, тя направи няколко крачки и падна.

— Странни болести има по овцете — отвърна Рик. — Или казано с други думи — овцете боледуват не по-малко от хората, но симптомите винаги са едни и същи. Просто един ден овцата не може да се изправи на крака и никой не може да каже първоначално дали си е навехнала крака или е болна от тетанус. Ето от какво умря моята — от тетанус.

— Там горе? — запита Барбър. — На покрива?

— Сеното — обясни Рик. — Пропуснал бях да махна телта, с която е увита балата сено. А след това Гручо — така се наричаше — се одраска и се зарази от тетанус. Закарах го на ветеринар, но той вече беше умрял. Чудех се какво да правя, сетне реших да се свържа с една от онези работилници, които произвеждат изкуствени животни. Показах им снимка на Гручо и те направиха това — той посочи с пръст фалшивата овца, която продължаваше да преживя замислено, все още не изгубила надежда да зърне любимата си овесена кифла. — Отлична изработка. Отглеждането й ми отнема почти толкова време, колкото и когато беше истинска. Но… — той сви рамене.

— Не е същото — довърши вместо него Барбър.

— Чувството е почти същото. Трябва да я наглеждаш също както преди. Защото иначе се развалят и току виж всички съседи научили, че съм я карал на поправка в работилницата. Дефектите най-често са дребни, но достатъчно е някой да забележи — веднъж например се развали магнетофонния запис и овцата не спираше да блее и ако някой я бе видял тогава, веднага щеше да се досети, че става дума за механична повреда. Естествено, — добави той, — колата на ремонтната работилница е с надпис „едикоя си болница за животни“. И шофьорът е облечен като ветеринар — целият в бяло. — Той погледна часовника си, спомнил си че не разполага с много време. — Трябва да тръгвам за работа — рече на Барбър. — Ще се видим довечера.