Читать «Мечтаят ли роботите за електроовце?» онлайн
Филип К. Дик
Annotation
1992 година. Последната Световна Война е опустошила Земята. Голяма част от човечеството търси щастието си на други планети. Производството на все по-усъвършенствани хуманоидни роботи за труд при екстремални условия се е превърнало в процъфтяващ бизнес. Но понякога андроидите въстават срещу отредената им участ и тайно се завръщат, за да отмъстят на създателите си. Тогава се намесват „наемните ловци“ като Рик Декард — балансиращи по острието на бръснача между живота и смърта, между безскруполната жестокост и кошмара на възмездието…
Филип К. Дик
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
info
Филип К. Дик
Мечтаят ли роботите за електроовце?
ОКЛЕНД
КОСТЕНУРКАТА, ПОДАРЕНА НА КРАЛЯ НА ТОНГА ОТ МОРЕПЛАВАТЕЛЯ КАПИТАН КУК ПРЕЗ 1777 УМРЯ ВЧЕРА, НА БЛИЗО ДВЕСТА ГОДИШНА ВЪЗРАСТ.
ЖИВОТНОТО, ИЗВЕСТНО ПОД ИМЕТО ТУ’ИМАЛИЛА ПОЧИНА НА ТЕРИТОРИЯТА НА КРАЛСКИЯ ДВОРЕЦ В ТОНГАНСКАТА СТОЛИЦА НУКУ, АЛОФА.
НАРОДЪТ НА ТОНГА ПОЧИТАШЕ КОСТЕНУРКАТА КАТО ВОЖД И КЪМ НЕЯ БЕШЕ НАЗНАЧЕНА ЛИЧНА ОХРАНА. ПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ КОСТЕНУРКАТА ОСЛЕПЯ ПО ВРЕМЕ НА ГОРСКИ ПОЖАР.
ПО СЪОБЩЕНИЕ НА ТОНГАНСКОТО РАДИО, ЧЕРУПКАТА НА ТУ’ИМАЛИЛА ЩЕ БЪДЕ ИЗПРАТЕНА В МУЗЕЯ В ОКЛЕНД, НОВА ЗЕЛАНДИЯ.
1
Лек весел електроимпулс, подаден от автоматичната аларма на емоционалния синтезатор до леглото събуди Рик Декард. Изненадан, както винаги, когато се пробуждаше така внезапно, той се надигна от леглото, изправи се облечен в своята разноцветна пижама и се протегна. В същия миг жена му Айран, която спеше на другото легло, отвори сивите си, тъжни очи, премигна, след това изпъшка и ги затвори отново.
— Настроила си твърде слаб сигнал на твоя „пенфилд“ — рече й той. — Сега ще го пренастроя, ти ще се събудиш и…
— Не ми пипай настройките. — В гласа й се долови горчивина. — Не искам да се събуждам.
Рик приседна на леглото до нея, сведе глава и заговори с тих, нежен глас.
— Ако зададеш достатъчно силен импулс веднага ще се събудиш и дори ще почувстваш радост, в това е цялата тънкост. Достатъчно е да поставиш синтезатора на „С“ и електроимпулсът преодолява прага на подсъзнанието, както стана при мен.
Рик я потупа дружелюбно по рамото (неговият собствен синтезатор беше настроен на „Д“ и той чувстваше благоразположение към целия свят).
— Разкарай мръсната си полицейска лапа — рече Айран.
— Не съм полицай.
Почувства раздразнение, макар да не бе пренастройвал синтезатора.
— Ти си нещо по-лошо — отвърна жена му без да отваря очи. — Ти си убиец, нает от полицаите.
— Както забелязах, ти пръскаш без никакво угризение хонорарите, които нося вкъщи — той стана и се приближи към контролния пулт на своя синтезатор. — Вместо да спестяваш, — продължи Рик, — за да можем някой ден да си купим истинска овца и да се отървем от фалшивата електрическа, която гледаме на горния етаж. Една нищо и никаква електроовца и то след толкова години труд.
Той застана в нерешителност пред контролния пулт, колебаейки се дали да го настрои за подтискане на таламуса (което щеше да овладее гнева му), или за стимулация (която пък щеше да го раздразни достатъчно, за да спечели спора).
