Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 5

След това оставиха скрит наблюдател да държи пещерите под око и Магнус замина за Велики Кеш. Трябваше да доведе Чезарул, един от най-доверените агенти на Конклава. След залез-слънце се приближиха и заеха позиция пред пещерите.

Според информацията им Йомо Кетлами се криеше в пещерите с неколцина от хората си и чакаше Азис да им осигури безопасно бягство от Империята. С оглед на събитията от последния месец това трябваше да са най-опитните и фанатизирани оцелели от Нощните ястреби.

След опита на Лесо Варен за завземане на Империята войниците, водени от агенти на Конклава, бяха ударили всяко известно скривалище. Според имперската заповед Нощните ястреби трябваше да се убиват на място.

Подобна кампания бе предприета и в Кралството, в Ролдем, в Оласко и другаде. Конклавът беше убеден, че е открил всички бази освен главната, в която се спотайваше Великият майстор на гилдията, като паяк, чиято мрежа обхващаше целият континент. А мъжът, който се бе укрил в тези пещери, знаеше къде е въпросното седалище.

Калеб даде сигнал. Един мъж до стрелците отвори капака на фенера си и хората на Чезарул бавно се вмъкнаха в другия вход на пещерата. Магнус бе използвал всичките си умения, за да се увери, че не ги очакват магически капани. Разбира се, нямаше как да научи за обикновените. Мъжете, които влизаха в пещерата, бяха от най-опитните агенти в Кеш и изключително умели в ръкопашния бой. От тях се очакваше да изчистят завинаги Мидкемия от напастта на Нощните ястреби дори с цената на живота си.

Над другия вход също имаше стрелци. Заповедта беше ясна: на всяка цена да заловят Йомо Кетлами жив.

Калеб махна на хората си да застанат по-близо до входа, за да хванат всеки, който се опита да избяга. С жестове, които почти не се виждаха в мрака, им нареди да заемат позиции от двете страни на тунела. След това махна на мъжа с фенера да затвори капака и всичко отново потъна в мрак.

Минутите течаха бавно. Единствените звуци бяха шумът на прибоя и редките писъци на нощните птици. Джоми кимна на Калеб, който стоеше срещу него, и се обърна да види по-младите си спътници. Тад и Зейн чакаха в готовност, притиснали се към скалите. През месеците, откакто живееха заедно, Джоми се бе привързал към тях и бе поел ролята на по-голям брат. Семейството го бе приело добре и му предоставяше дом, макар и доста странен. Откакто бе срещнал Калеб и осиновените му синове обаче той вече бе започнал да свиква с необикновените неща. Беше готов да умре, за да защити момчетата, и знаеше, че може да очаква същото от тях.

Внезапно от пещерата се разнесе вик и мигновено започна битка.

Първият убиец, който изскочи от тунела, беше посрещнат от Калеб с удар с плоското на меча в лицето. От счупения му нос потече кръв. Джоми го удари с дръжката на оръжието си по главата, а Зейн сграбчи зашеметения мъж и го издърпа настрани.