Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 6

Вторият убиец видя, че другарят му пада, но не можа да различи какво се случва и се поколеба, преди да излезе, вдигнал меча си за удар. Нападението му почти изненада Калеб. Джоми пристъпи напред, за да го удари по главата, усети нещо да го парва по гърба и осъзна, че за малко не е бил посечен от трети мъж, застанал на изхода.

Не обърна обаче внимание на болката и халоса мъжа, който бе нападнал Калеб. Онзи зад него замахна пак, но Калеб дръпна младежа извън обсега му. Зейн удари третия Ястреб по главата и в същия миг някой профуча покрай него и хукна към плажа.

— Спрете го! — извика Калеб.

Чу се пращане и от пръстите на Магнус изскочи кълбо енергия. Нощта се озари от синя светлина, а сферата настигна бягащия и го обгърна. Той изпищя, падна и започна да се гърчи, по тялото му пробягваха малки светкавици. Неприятният шум допринасяше за плашещата гледка.

Калеб и Магнус забързаха към него, докато момчетата и останалите агенти довършваха убийците.

— Излизаме! — извика познат глас и от пещерата се показа Чезарул. — Добре ли се справихме?

Джоми посочи поваления мъж.

— Светлина! — извика Калеб.

Хората му отвориха капаците на два фенера и всички погледнаха лежащия, който се гърчеше под енергийното заклинание.

— Овържете го, преди да прекратя магията — каза Магнус. — Няма да може да използва отровата, но все пак го претърсете добре.

Калеб погледна мъжа, когото преследваше от седмици. Лицето на Йомо Кетлами беше разкривено от яд. Ръцете му бяха свити безпомощно в юмруци, а краката му подритваха пясъка. Претърси го набързо и откри две капсули с отрова, както и добре познатия амулет на Нощните ястреби. Разви въжето около кръста си и овърза здраво Кетлами.

— Провери му устата — обади се Магнус.

— Дайте светлина.

Един от хората с фенери се надвеси над Кетлами. Калеб отвори челюстите му и огледа внимателно.

— Я, какво е това?

Протегна лявата си ръка и някой му подаде клещи. Калеб бръкна в устата на Кетлами и извади един зъб. Пленникът започна да стене — не можеше да реагира по никакъв друг начин.

— Кух зъб — обясни Калеб и се обърна към брат си. — Мисля, че вече можеш да го пуснеш.

Магнус освободи заклинанието и мъжът се отпусна, дишаше като изтощено куче.

— Двама се мъртви, един няма да преживее нощта, но успяхме да пленим трима — обясни Чезарул.

Калеб кимна.

— Проверете ги за отрова. Джоми, ранен си.

— И по-зле е било — ухили се младежът. — Предния път, като се дуелирахме, Талвин Хокинс ме поряза три пъти, без да се напъва.

Калеб погледна кървавите петна по гърба на туниката му и каза:

— По-добре се превържи, че Мари ще ми скъса ушите.

Джоми намигна на Тад и Зейн.

— Майка ви наистина се грижи за мен, нали?

Тад се намръщи.

— Мисля, че теб харесва най-много.

— Така си е — съгласи се Зейн.

Джоми се усмихна широко.

— Това е, защото вие я разстройвате цял живот. А аз я дразня само от няколко месеца. Скоро ще й писне от мен.

— Несъмнено — намеси се Магнус и погледна червенокосия младеж. Всички на Острова на чародея бяха харесали Джоми и той бързо се бе вписал в семейството на Калеб. Освен това бе доказал куража и лоялността си и не губеше чувство за хумор дори в най-трудните ситуации.