Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 3

Тад се наведе, сякаш проучваше въпроса.

— До скалите има двадесетина стъпки. Мисля, че шансът да се отърве само със счупен крак и ръка, или и двете, е доста голям.

— Зависи как ще падне — каза Джоми. — Веднъж видях как един падна от най-долното стъпало на стълба, по гръб, и си счупи черепа. Не умря веднага, а след известно време. Много се мъчи. Не че има значение.

— Да взема да го срежа и да видим — предложи Зейн.

— Не! — изпищя търговецът.

— Скоро ще дойде вечерният прилив — отвърна му Тад. — Ако повисиш още два часа, вероятно ще може да се пуснеш и да доплуваш до стъпалата — и посочи другия край на пристанището.

— Стига акулите да не му видят сметката — подметна Джоми.

— Не мога да плувам!

— Да, сигурно няма много възможности да се научиш в пустинята.

— Значи си загазил сериозно, приятел — каза Джоми. — Какво ще кажеш за сделка? Ти ще ни отговориш на един въпрос и ако харесаме отговора, те изтегляме.

— А ако не го харесате?

— Тогава той ще резне въжето — Джоми посочи Зейн. — И тъкмо ще видим дали падането ще те убие, или само ще те осакати, стига, естествено, да не се удавиш, като дойде приливът.

— Варварин!

— Да, често ми викат така, откакто съм в Кеш — усмихна се Джоми.

— Какво искате да знаете? — попита търговецът.

Джоми спря да се усмихва.

— Само едно. Къде е Йомо Кетлами?

— Не знам! — изпищя мъжът, докато се опитваше да намери опора за краката си във висящата мрежа.

— Знаем, че е някъде в града! Не се е измъкнал. И знаем, че работиш с него от години. Ето сделката: казваш къде е и те издърпваме. След това го намираме, научаваме каквото ни трябва и го убиваме. Няма за какво да се притесняваш.

— Или пък не ни казваш и те оставяме да висиш. Може пък някак си да успееш да се изкатериш и да се измъкнеш. Само че ще пуснем мълвата, че си издал Кетлами. И след това само ще те наглеждаме и ще го пипнем, като дойде да ти види сметката. Изборът е твой, приятел — усмивката на Джоми се върна.

— Не мога! — изпищя ужасено мъжът.

— Пет имперски сребърника, че няма да умре, като падне на скалите — предложи Тад.

— Не знам — отвърна Зейн. — Мисля, че шансовете не са съвсем равни.

— Добре, моите пет срещу четири твои?

— Става! — съгласи се Зейн.

— Чакайте!

— Да? — обади се Джоми. — Какво има?

— Моля ви, не режете въжето. Имам деца!

— Лъжец. Много добре знаем, че казваш на курвите, че нямаш жена.

— Не съм казал, че имам жена — призна дребосъкът. — Но се грижа за няколко копелета, които съм направил.

— Брей, ти си бил истински щедър — отбеляза Джоми.

— Има хора, които и това не правят. А аз взех най-голямото си дете да го уча на занаят.

— Какъв? — попита Зейн. — Търговия, шпионаж или мамене на карти?

— А бе — намеси се Тад, — ние стоим и си говорим глупости, а приливът идва.

— Е, и? — обърна се към него Джоми.

— Ами, ако не отрежем въжето скоро, тоя ще се удави и това ще провали облога.

— А, не — отвърна Зейн и започна да прокарва широкия си ловджийски нож по въжето.

— Не! — изпищя мъжът. — Ще говоря!

— Ами говори де — каза Джоми.

— Първо ме издърпайте!