Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 142

— Аха — отвърна Пъг.

— Чуй какво трябва да знаеш. Останалото може да почака. Дасатите са открили Келеуан.

— Заради талноя.

— По-добре не споменавай това име. Ще ти обясня след малко.

— Добре. Кажи важното.

— Всичко е свързано. Още от самото начало. Нали знаеш историите за Войните на хаоса?

— Томас пази спомените на Ашен-Шугар.

— Спомня ли си триумфа, когато са скрили Камъка на живота и са прогонили Драконовата орда от Мидкемия?

— Да. Това е било в края на Войните. Разказвал ми е историята. Говорихме за това, преди синът му Калис да освободи енергията от Камъка на живота.

— Аха. Нямам спомен за това нещо. Но е добре. Една тревога по-малко. Трябва да знаеш, че Войните на хаоса никога не са преставали. Войната на разлома, нашествието на Изумрудената кралица и всички останали заплахи са част от тях. А най-опасното тепърва предстои.

— Дасатите?

— Да — отвърна Макрос. — И този свят е имал Войни на хаоса, но един бог е излязъл победител. Сега го знаят като Мрачния, но всъщност е техният бог на злото. Огледай се, Пъг. В това ще се превърне Мидкемия, ако Безименният успее да я завладее.

— Невероятно.

— Вярвам, че дасатите невинаги са били такива. Но и в най-добрата си проява няма да са желани гости на Мидкемия. Дори заради дребния факт, че ще умъртвят земята, ако стоят достатъчно дълго на нея. Освен това са толкова агресивни, че пред тях планинските тролове са кротки мили създания — Макрос се засмя. — Виж, все още си спомням някои неща от предишния си живот. Когато се преродих, ми позволиха да запазя някои спомени, за да имам представа какво трябва да свърша. Разбираш ли, аз съм Градинаря и се грижа за едно много деликатно и крехко цвете.

— Бялото?

— Да, Бялото. Пъг, нищо не умира завинаги. Просто се променя. Нищо не се унищожава. Просто минава от материя в енергия, от енергия в съзнание, от съзнание в дух. Важно е да го разбереш, защото когато всичко свърши, ще изпиташ дълбока лична загуба.

— Предупредиха ме вече.

Макрос стана и закрачи из градинката.

— Когато Мрачният се издигнал, останалите богове били заловени и затворени. Дасатите били променени и изкривени, докато не загубили всички спомени за доброто. Бялото се опитва да създава такива… джобове от добро, където може. Имаме очевидни членове, като лечителите, които са презрени заради дребния импулс да помагат на другите. Освен това имаме и няколко високопоставени воини и жреци.

— Макрос, дойдох тук, защото разбрах, че има заплаха за Мидкемия. Каква е?

— Пъг, няма рационална причина дасатите да искат да завладеят свят от първото ниво. Знаеш го.

— Накор смята, че злото е лудо по природа, дори да действа организирано.

— В нашата реалност… — Макрос спря. — В твоята реалност това е вярно. Но тук? — той сви рамене в съвсем човешки жест. — Аз съм дасат от тридесет години. Малко ми е трудно с времевата разлика.

— Няма те по-скоро от петдесет.

Макрос изглеждаше уморен.

— Осъзнах се като младо момче, което се готвеше за първото си изпитание. Почти година гледах отвътре, докато двете ни съзнания не се сляха и не поех контрол. Не знам на какво точно са способни тук боговете на Мидкемия. Вероятно затова си тук, в ролята си на техен агент. Но ми изиграха номер…