Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 143

— Банат — обади се Пъг. — Калкин.

— Измамникът? — Макрос кимна. — Да, прилича на негово дело. Аз съм дасат, но същевременно и човек. Разполагам с ума на Черния Макрос, който — без излишна скромност — беше сред най-могъщите същества на Мидкемия, а тук се озовах в тялото на момче. Повечето ми способности бяха изчезнали.

— Но не всички?

— Не. Успях да повъзвърна някои. Трябваше да се старая да ги крия, иначе щях да стана жрец или да ме убият. Вербувах други като мен. Мартук е най-добрият ми ученик. Въпреки че е с десетина години по-възрастен, се обръща за наставления към мен. Той е първият дасат, който прояви съчувствие.

— Историята на Наруийн и Валко.

— Да. Той ви подготви за това пътуване. Имам много въпроси, но повечето могат да почакат. Най-важното, което трябва да знам, е дали намерихте талноя?

— Да, открихме всичките.

— Добре. Те са важна част от случващото се. Разбираш ли, Мрачният търси начин да разшири владенията си в първия кръг. Първият разлом на Келеуан беше случаен. Жреците не са толкова добри учени като вас, но все пак работят систематично и подобряват знанията си. Изпращат разузнавачи, малки хомункулуси, които носят жезли, за да осигуряват енергия за разломите. Всичките бяха унищожени, с изключение на един. Някой от другата страна им помага, макар да не мога да си представя такъв луд.

— Лесо Варен — каза Пъг и усети как го обзема безпокойство. — Той е достатъчно откачен.

— Ще ми обясниш за него след малко. Дасатите са стъпили на Келеуан. Мощта на Събранието ще ги удържи за известно време, но рано или късно ще надделеят. След това ще открият Мидкемия, а оттам кой знае още колко светове? Балансът между първото и второто ниво вече е крехък. Например Делекордия въобще не би трябвало да съществува. Ако Мрачният стигне Мидкемия, равновесието ще бъде унищожено. Първата и втората реалност ще се слеят в нещо… ново и милиарди ще загинат.

— Не съм сигурен, че разбирам всичко, Макрос. Дасатите са вече там. Нали каза, че агентите на Мрачния вече са на Келеуан. Ако това катастрофално събитие щеше да се случи, нямаше ли вече да е станало?

— Не разбираш, Пъг. Мрачният не е някаква духовна абстракция, която да се проявява за кратко, като боговете на Мидкемия. Мрачният бог е чудовищно създание, което живее в огромна зала в недрата на този свят. Той е истински, телесен, и живее, за да унищожава — Макрос го погледна в очите. — Нямам достатъчно високопоставени агенти, но вярвам, че дасатите планират инвазия. Знам, че е започнала сериозна мобилизация и на Дванадесетте свята.

Пъг бавно кимна.

Макрос седна до него и попита:

— Какво знаеш за талноите?

— Томас си спомня битките на Ашен-Шугар, когато валхеру са нападнали втората реалност. Калкин ни каза, че това са духовете на убитите дасати, чиято енергия задвижва тези смъртоносни машини.

— Донякъде е вярно — каза Макрос. — Би трябвало да си разбрал, че цялата дасатска магия се основава на некромантството. Цялата енергия идва от убиването. Ако си спомняш какво причини Мурмандамус по време на бунта си, дасатите го постигат за един ден. Годишно хиляди деца загиват при прочиствания. Жреците улавят тази енергия и пленяват душите — Макрос направи пауза. — Но талноите не са това, което си мислиш. Има „талнои“ на служба при ТеКарана и неговите принцове, но те са просто подбрани воини с фалшиви брони, които се появяват при определени ситуации.