Читать «Денят на Чакала» онлайн - страница 238

Президентът на Франция спря пред първия ветеран и леко се наведе към министъра да му съобщи кой е и какво е отличието за доблест, проявена от този човек на същия ден преди деветнадесет години. Когато министърът свърши с представянето, държавният глава сведе глава пред ветерана, извърна се към човека с възглавничката и пое предложения медал. Докато оркестърът засвири тихичко „Ла Маржолен“, генералът закачи медала върху гърдите на понапълнелия мъж пред себе си. После отстъпи крачка и козирува.

Отдалечен на сто и тридесет метра и шест етажа над него, Чакала стисна пушката и присви око пред окуляра на оптическия прицел. Отлично различаваше чертите на лицето — веждите под ръба на кепето, втренчения поглед, внушителния нос. Видя как вдигнатата за поздрав ръка се спуска от ръба на шапката. Кръстачката на прицела се залепи върху откритото слепоочие. Бавно и внимателно пръстът натисна спусъка…

Стотна от секундата по-късно той гледаше към двора пред гарата и не можеше да повярва на очите си. Преди куршумът да излети от дулото, неочаквано и рязко президентът на Франция се бе навел напред. Пред невярващия поглед на убиеца той тържествено целуна ветерана по двете бузи. Тъй като бе с една глава по-висок, трябваше да се наведе напред, за да направи жеста, така обичаен за французите и някои други народи, но шокиращ за англосаксонците.

По-късно бе установено, че куршумът е минал на косъм зад навеждащата се глава. Остава неясно дали президентът чу камшичния звук, следващ непосредствено куршума по неговата траектория. Той не даде да се разбере. Министърът и официалните лица не чуха нищо. Както и останалите, отдалечени на петдесет метра.

Куршумът се заби, без да засегне никого, В размекнатия от слънцето асфалт на двора и потъна, пръскайки се, на повече от два сантиметра. „Ла Маржолен“ продължаваше. След втората целувка по бузата президентът се изправи и се насочи уверено към втория човек в редицата.

Иззад пушката си Чакала изруга тихо и злобно. Никога в живота си до този момент не бе пропускал неподвижна цел от това разстояние. После се успокои — все още имаше време. Отвори патронника и изхвърлената празна гилза падна безшумно на килима. Взе втория патрон и го постави на място, след което затвори патронника.

Клод Льобел пристигна задъхан на шестия етаж. Имаше чувството, че сърцето му ще изскочи от гърдите и ще се затъркаля на площадката. Две врати водеха към фасадата на сградата. Гледаше ту едната, ту другата, докато служителят от специалните части застана редом с опряна на бедрото и насочена напред карабина. Докато Льобел се колебаеше пред двете врати, иззад едната се донесе глухо, но ясно „пфут“. Льобел посочи с показалец ключалката.

— Простреляйте я! — заповяда и отстъпи. Човекът от CRS запъна здраво крака и стреля. Парченца дърво, метал, изгорял експлозив и смачкани куршуми се разлетяха във всички посоки. Вратата хлътна и се люшна навътре като пияна. Пръв в стаята влезе Валреми. Льобел го следваше по петите.