Читать «Денят на Чакала» онлайн
Фредерик Форсайт
Annotation
През пролетта на 1963 г. ОАС — антиголистка френска организация, установява контакти с Чакала — наемен убиец, нееднократно засичан, но неидентифициран от шпионските централи. Тази строго секретна информация означава — атентат срещу президента на Франция и непредвидими последици за Европа и света.
Фредерик Форсайт
ПЪРВА ЧАСТ
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
ВТОРА ЧАСТ
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
ТРЕТА ЧАСТ
19.
20.
21.
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
80
81
82
83
84
85
86
87
88
89
90
91
92
93
94
95
96
97
98
99
100
101
102
103
104
105
106
107
108
109
110
111
112
113
114
115
116
117
118
119
120
121
122
123
124
125
126
127
128
129
130
131
132
133
134
135
136
137
138
139
140
141
142
143
144
145
146
147
148
149
150
151
152
153
154
155
156
157
158
159
160
161
162
163
164
165
166
167
168
169
170
171
172
173
174
Фредерик Форсайт
Денят на Чакала
ПЪРВА ЧАСТ
АНАТОМИЯ НА ЕДИН ЗАГОВОР
1.
В Париж е студено през март в шест и четиридесет сутринта, а изглежда дори по-студено, когато очакваш смъртта си, изправен пред наказателния взвод. В посочения час на единадесети март 1963 година в централния двор на Фор д’Иври един подполковник от Френските военновъздушни сили стоеше пред забит в помръзналия чакъл кол, със завързани отзад ръце, и гледаше с бавно чезнещо неверие строения на двадесет метра от него войнишки взвод.
Някой хързулна крак по чакъла — леко разреждане на напрежението, докато завързваха очите на подполковник Жан-Мари Бастиан, и превръзката му засенчи за последен път светлината. Мънкането на свещеника бе безпомощен контрапункт на прищракването на двадесет карабинни затвора, когато войниците заредиха и насочиха оръжието си.
Отвъд стената едно берлие1 шумно протестира, когато няколко по-малки коли му прерязаха пътя към центъра на града. Звукът заглъхна, като прикри командата „За прицел!“, подадена от командващия наказателния взвод. Трясъкът на карабинните изстрели не смути ни най-малко пробуждането на града, ако не се брои пърхането на гълъбите, издигнали се към небето за няколко секунди. След малко дори единичният пукот на пистолетния изстрел, даден от командира на взвода в сърцето на осъдения след залпа на войниците, потъна в надигащия се отвъд стената уличен шум.
Смъртта на офицера, ръководител на група атентатори от Тайната армия, поставила си задачата да убие президента на Франция, бе замислена като един край — край на по-нататъшните покушения върху живота на президента. По ирония на съдбата обаче тя отбеляза ново начало и за да разберем защо, най-напред ще трябва да обясним по каква причина един надупчен труп увисна на въжетата, които го привързваха към кола в двора на военния затвор край Париж в тази мартенска утрин…
Слънцето се бе спуснало най-сетне зад стената на двореца и дълги сенки, носещи дългоочакваното облекчение, се закъдриха през двора. В този най-горещ ден на годината дори в седем часа вечерта температурата бе все още двадесет и три градуса. Из целия примрял от жегата град парижани тъпчеха сприхави съпруги и вряскащи дечурлига в коли и влакове, за да отидат през уикенда сред природата. Беше двадесет и втори август 1962 година — денят, когато неколцина мъже решиха, че президентът, генерал Шарл дьо Гол, трябва да умре.
