Читать «Денят на Чакала» онлайн - страница 235

Най-после удовлетворен, подреди трите патрона покрай ръба на масата като войници. С палец и показалец измъкна затвора и пъхна първия патрон в патронника. Един би следвало да стигне, но той разполагаше и с два резервни. Тикна затвора напред, докато запъне плътно дъното на гилзата, завъртя го наполовина и по тоя начин го заключи. Накрая внимателно положи пушката върху възглавницата и бръкна за цигари и кибрит.

Като дръпна дълбоко от първата цигара, Чакала се облегна назад. Оставаше му да чака още час и три четвърти.

21.

Комисар Льобел се чувствуваше така, сякаш никога през живота си не бе пил нищо. Устата му бе суха, а езикът прилепнал към небцето като заварен. Това усещане не бе причинено единствено от жегата. За пръв път от много, много години бе наистина уплашен. Сигурен бе, че този следобед нещо ще се случи, а все още нямаше и понятие къде именно и кога.

Присъствал бе и на Триумфалната арка, и при „Нотр Дам“, и в Монвалериен. Нищо не стана. По време на обяда с част от участниците в комитета, който тази заран се събра за последен път в министерството, усети как настроението се променя от напрежение и гняв към нещо почти като еуфория. Оставаше още една церемония и както го бяха уверили, площад „18 юни“ бил излизан и запечатан.

— Отишъл си е — каза Ролан, когато групата, обядвала в една бирария недалеч от Елисейския дворец, докато генерал Дьо Гол обядваше вътре, излезе на слънце. — Отишъл е на майната си и много умно е постъпил. Някъде някога ще се появи и моите момчета ще го пипнат.

Сега Льобел обикаляше потиснат покрай тълпата, държана на двеста метра по булевард Монпарнас, толкова далече от площада, че никой не можеше да види какво става. Всички полицаи и служители при бариерите, с които говори, му казаха едно и също. Откак в дванадесет часа бяха поставени загражденията, никой не е минавал.

Блокирани бяха главните улици, блокирани бяха страничните улици, блокирани бяха всички пасажи. Покривите бяха наблюдавани и охранявани. Служители на сигурността бяха наводнили самата гара, натъпкана като пчелна пита с канцеларии и мансарди, обърнати към двора. Накацали бяха и по покрива на огромното хале, високо над смълчаните перони, откъдето този следобед всички влакове бяха пренасочени към гара Сен Лазар.

Вътре в охранявания район всяка сграда бе преровена из основи от мазето до тавана. Повечето жилища бяха празни. Обитателите прекарваха отпуските си край морето или в планината.

С две думи, районът около площад „18 юни“ бе стегнат в обръч, по-тесен и от гъза на мишка, както би се изразил Валантен. При спомена за езика на онзи овернски полицай Льобел се усмихна. Усмивката внезапно изчезна. Валантен също не бе успял да спре Чакала.

Като показа полицейската си карта, мина за по-пряко през страничните улички и излезе на улица Рен. Същата история. Улицата бе блокирана на двеста метра от площада, тълпата — струпана отвъд загражденията, платното — пусто, ако не се смятат патрулиращите служители от специалните части. Започна пак да разпитва.