Читать «В опасност» онлайн - страница 36

„Чифт надиплени шорти за тенис с джобче за топката“ — чете той описа.

„Бяла тенис пола марка «Айзъд» и блуза, кървави…“

Мобилният му телефон звъни отново. Той не му обръща внимание.

— Голям тъпак — продължава подробно Сайкс. — Сега е шеф на полицията. Нали знаеш за кое казват, че изплува най-отгоре.

Той увеличава един номер, изписан с молив на горния десен ъгъл на списъка с личните вещи. НПУ893-85.

— Сайкс?

— … Каза, че трябва да подам писмена молба, ако искам копия от докладите, които досега вероятно са качени на микрофилм — не спира тя. — Каза, че не разбира интереса, нямало нищо в делото…

— Сайкс? НПУ893-85. Вивиан Финли? Значи тя е била с тенис екип, когато е била убита?

— Опитай се да го кажеш на мъжа, размазан на парченца от проклетия товарен влак. Нищо…

— Сайкс! Този списък е на личните вещи на Вивиан Финли, с които е докарана в моргата?

— Това е другата странна работа, единственото нещо, което можах да открия от делото по случая. Къде, по дяволите, е останалата част от него?

— Този кървав тенис екип ли е бил в склада за доказателства на полицейското управление в Ноксвил в течение на двадесет години и той ли е бил тестван за ДНК в Калифорния?

Докладът от аутопсията, който му даде Ламонт, описва дребничка седемдесет и три годишна дама.

— Сигурна ли си, че тази бланка с личните вещи е от нейния случай? — пита Уин.

— Това е номерът на нейния случай. Със сигурност. Проверих всяко проклето нещо във всеки шибан кашон, докато онази негова жена, вързала кънките, трополеше из кухнята горе, за да разбера добре колко съм нежелана. Няма нищо друго.

Той отново поглежда описа на личните вещи и осъзнава нещо, което е трябвало да забележи веднага.

— Племенникът й казва, че ще се радва да говори с нас — продължава Сайкс. — Е, не е радостен, но ще го направи.

— Десети размер — отбелязва Уин, когато някой започва да чука на вратата. — Тенис екипът е десети размер. Четиридесет и пет килограмова жена, висока метър и петдесет, не носи десети размер. Сега пък какво! — когато чукането става по-настоятелно. — Трябва да прекъсвам — обяснява на Сайкс, става от писалището си, влиза в дневната, докато упоритото чукане продължава.

Поглежда през шпионката, вижда изчервеното нещастно лице на Сами, отваря вратата.

— Откъде знаеш, че съм тук? — пита Уин объркано, защото мислите му вървят в друга посока.

— Аз съм детектив. Домашният ти телефон дава заето. Тя току-що ми крещя като сирена за въздушна тревога.

— Кой?

— Кой мислиш? Трябва да дойдеш с мен още сега. Чака те в „Глоуб“.

— Забрави — отговаря Уин.

8

Стюарт Хамилтън, главният редактор, запазва подходящо поведение, докато седи в кабинета с Ламонт, един старши репортер и фотограф. Кабинетът е остъклен. Всички в редакционното помещение са свидетели на онова, което без съмнение ще бъде невиждано интервю, може би най-голямата новина в града, откакто „Ред Сокс“ спечелиха Световните серии в бейзбола.

Всички, а там зад стъклото трябва да има стотина души, могат да видят добре познатия страшен окръжен прокурор Моник Ламонт в черен анцуг, изтощена, без грим, седнала на диван, а техният главнокомандващ Хамилтън слуша, кима, лицето му е мрачно. Журналисти, секретарки, редактори са сдържани в зяпането от другата страна на стъклото, но Ламонт знае, че е наблюдавана, че за нея се говори, че се разменят погледи, че от бюро на бюро се стрелкат имейли. Точно това иска. Интервюто ще бъде пуснато под главата на вестника. Ще профучи през киберпространството и ще кацне във вестници и интернетски новинарски сайтове из целия свят. За това ще се говори по телевизията и радиото.