Читать «В опасност» онлайн - страница 33

Забелязва, че поне дузина други обаждания, които Барбър е провел от своя телефон в дните след убийството на Вивиан Финли, имат областен код 704. Опитва номера и в отговор се включва запис, че кодът е променен на 828. Набира наново.

— Ало? — обажда се изнемощял мъжки глас.

Сайкс си поглежда часовника. Вече е почти седем сутринта, продължава:

— Много съжалявам, че ви безпокоя толкова рано, сър. Бихте ли имали нещо против да ми кажете откога имате този телефонен номер?

Човекът затваря. Може би това не беше най-добрият подход. Опитва отново и веднага започва:

— Уверявам ви, че това не е номер, сър. Аз съм агент от Бюрото за разследване в Тенеси и попаднах на този телефонен номер в един случай, който преглеждам.

— Боже мили! — възкликва той. — Вие се шегувате.

— Не, сър. Сериозна съм като сърдечен удар. Случай отпреди двадесет години.

— Боже мили! — повтаря той. — Трябва да имате предвид леля ми.

— Името? — проверява Сайкс.

— Вивиан Финли. Този номер беше неин. Искам да кажа, че никога не сме го сменяли.

— Тогава трябва да предположа, че е имала и друг дом, освен този в Ноксвил.

— Точно така. Тук, във Флаг Рок. Аз съм нейният племенник.

Сайкс спокойно пита:

— Помните ли Джими Барбър, детектива, работил по случая на леля ви?

Тя чува женски глас на заден фон:

— Джордж? Кой се обажда?

— Всичко е наред, скъпа — отговаря той, а после към Сайкс: — Жена ми Ким — след това отново към другата: — Ще отнеме само минутка, скъпа — пак към Сайкс: — Зная, че работеше здраво, може би прекалено дори. Беше го приел за своя лична територия. Донякъде го обвинявам, че не стигна доникъде. Нали разбирате, случаят на кариерата му, не споделяше информацията, работеше тайно. Басирам се, че са ви известни подобни неща.

— Така е.

— Доколкото си спомням, той изглежда имаше идея, че е попаднал на нещо… на гореща следа, но просто не искаше да каже каква е. Предполагам, че никой друг не е знаел за какво става дума. Вероятно това е едната причина случаят да не бъде разрешен. Винаги съм смятал така.

Сайкс си мисли за обажданията, провеждани от домашния телефон на Барбър. Може би това е обяснението. Бил е потаен, не е искал диспечерите или колегите му следователи да доловят миризмата на следата, която е следвал. Може би Барбър е искал сам да разреши случая, не е искал да споделя славата. Да, тя беше добре запозната с този начин на действие.

— Скъпа — Джордж отново говори с жена си, твърде явно се опитва да я успокои, — защо не идеш да направиш малко кафе? Всичко е наред — отново към Сайкс: — Ким го понесе най-тежко. Беше толкова близка с леля ми. Като дъщеря. О, Боже, ужасно е всичко това отново да изплува! — той не спира да въздиша.

Сайкс го разпитва още малко. Джордж е бил в началото на четиридесетте, когато леля му е убита. Син е на единствения й брат, Едмънд Финли, и когато Сайкс се опитва да разбере защо Джордж и неговата леля имат една и съща фамилия, той обяснява, че тя била много волева, горда с изтъкнатото си фамилно име, и отказала да го смени, когато се омъжила. Джордж е единствено дете. Той и жена му Ким имат две израснали деца, които живеят на Запад. Двойката прекарва цялото си време във Флат Рок, напуснали Тенеси завинаги малко след убийството. Просто не можели да останат повече там, не успели да се справят със спомените, особено Ким. Всъщност получила нервна криза след това.